„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“ – ВЪЗХИЩЕНИЕТО И ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА АВТОРА
■ РАЗВИТИЕ НА ЧУВСТВАТА И КОМПОЗИЦИЯТА:
Стихотворението „Българският език“ разгръща пламенна защита на родната реч от злонамерените обвинения, че езикът ни е груб и не може да бъде средство за изразяване на възвишени мисли. Поетът аргументирано опровергава становището на клеветниците, като изтъква качествата на българския език. Той създава творба – възхвала на родното слово, която сама по себе си представлява шедьовър, оборващ хулите. Със своите 32 стиха, съответстващи на броя на буквите в българската азбука по времето на написването на одата, тя възвръща достойнството на езика ни и утвърждава неговата святост.
| Смислова и композиционна част | Развитие на чувствата |
| Езикът – свещен и прекрасен (1., 2. и 3. строфа) |
Българският език е свещен, защото е: • наследен от предците („на моите деди“) и свидетелстващ за връзката с корените ни; • съхранил народа ни през столетия на изпитания („език на мъки, стонове вековни“); • езикът на майката, с която връзката е най-силна и здрава („език на тая, дето ни роди“). • Доминира преклонението пред езика като национална светиня. Българският език е прекрасен, защото е: • мелодичен („мелодьята на твойте звуци сладки“, „руйни тонове“); • красив („хубост“, „речта ти гъвкава, звънлива“, „разкош“); • богат („мощ“, „размах“); • изразителен („изразитост жива“). • Преобладава възхищението от достойнствата на родното слово. |
| Езикът - охулен и страдален (4., 5. и 6. строфа) |
Езикът – охулен и груб Лирическият герой: |
| Езикът - вдъхновя- ващ и бляскав (7. и 8. строфа) |
Лирическият герой заговаря от 1 л. ед. ч., от позицията си на: • достоен човек и защитник на правдата, който носи отговорност пред езика като национална ценност, която трябва да бъде предадена на следващите поколения изчистена „от калта“, „в [...] чистий бляск“; • поет, който бляскаво умее да въплъщава творческата мисъл, да превръща „черния [...] срам“ във вдъхновение и да наказва е ударите на красотата тези, които са дръзнали да хулят езика му. |
В композицията на одата „Българският език“ се редуват прославата на родното слово и неговата защита от злонамерените обвинения на клеветниците. Наследеният от дедите език е хулен в настоящето, но в своя блясък той ще пребъде във вечността.
■ ЗАГЛАВИЕТО, НАЧАЛОТО И КРАЯТ
Заглавието на одата „Българският език“ пряко насочва към темата на текста, без да предлага оценка или тълкуване. Конкретното заглавие активизира знанията на читателите за езика ни и ги предразполага да съпреживеят възхищението и възмущението на автора.
Бележката към творбата допълва заглавието и насочва вниманието към вписването на художествения текст в конкретната обществено-политическа ситуация от 80-те години на XIX век, когато в нови битки – вече не на бойното поле, се утвърждават духовните ценности на освободена България.
Началото въвежда езика като светиня, обединяваща българите от всички времена, а в края се поставя акцент върху светлата перспектива бъдещите поколения да опазят тази светиня. В тази смислова рамка се разгръща защитата на родното слово от клеветите.
Заглавието, авторовата бележка, началото и краят очертават както общите, така и конкретните смислови ориентири за тълкуване на художествените и нравствените послания
на автора.
■ МОТИВИТЕ
В българската литература преди Освобождението и непосредствено след него водещи са мотивите за любовта към отечеството, за дълга и честта, за пътищата на човека в защита на обществените идеали и личния морал. В одата си „Българският език“ Иван Вазов разработва тези мотиви, като ги обогатява е мотивите за богатството и красотата на родната реч и творчеството, за същността и ценността на родното, за модното и вечното.
• Мотивът за родолюбието е изведен на преден план като движеща сила при защитата на националното достойнство в задочния спор с клеветниците.
• Мотивът за дълга присъства като ядро в поведението на лирическия герой и като патриот, и като поет, който носи отговорност за бъдещето на нацията.
• Мотивът за прославата е разработен в противовес на мотива за ругателството, но и като заслужена оценка за богатството и прелестта на българския език, който е едно от най-ценните духовни притежания на народа ни.
• Мотивът за творчеството е разгледан като универсален - в литературните творби винаги се синтезират идеите на хората и времето, в което те живеят. Произведенията на поетите и писателите позволяват същественото да се открои като вечно и модното да се отхвърли като преходно.
Човек трябва да бъде активен и безкомпромисен, когато уязвяват неговото лично и национално достойнство, за да запази за потомците светините на народа ни, сред които се откроява родният език.
■ ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ И ГЕРОИТЕ
Лирическият говорител едновременно представя лична гледна точка, употребявайки притежателно местоимение за 1 л. ед. ч. („език на моите деди“) и отстоява позициите на общонационалното „ние“, като използва форми за 1 л. мн. ч. („език на тая, дето ни роди...“). Той се е заел със защитата на българския език като национално богатство и средство за създаване на поезия.
■ ОБРАЗЪТ НА ПОЕТА РОДОЛЮБЕЦ
Лирическият герой на одата не е назован пряко в текста, но неговите мисли, чувства и заявени намерения за действия дават възможност да се направят изводи за качествата и позициите му. Той е достоен и смел защитник на правдата и честта, поради което не може да остане безучастен, когато някой си позволява да поругае една неоспорима национална светиня. Последователно, логически издържано, но и прочувствено той изгражда своята защитна реч, в която брани не само родния език, а и всичко българско. Като провежда условен разговор с езика (ти-форма), лирическият герой дава израз на синовното си преклонение пред наследеното от дедите творение на народния дух. Той изтъква качествата на езика ни и непряко призовава всички да се вслушат в мелодията му, за да разберат стойността му. Опиянението от красотата на родното слово се редува с изблици на гняв и възмущение от унизителните обиди. Героят утвърждава светостта и прелестта на българския език както от позицията си на родолюбец, отговорен пред поколенията, така и на поет, благоговеещ пред словото. Съкровеният обет пред езика, даден в последните две строфи, е свидетелство за готовността на героя да защити своите думи с дела, за да пребъде българщината.
Лирическият герой, съвпадащ с лирическия говорител, е родолюбец и поет, който очиства българския език от калта на клеветите и заявява готовността си да защити с дела пламенните си слова.
■ ОБРАЗЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
В одата българският език е видян:
• през историята му – многострадален, но и въплъщение на гордия български дух, устоял на изпитанията през вековете;
• като опора на националното съзнание и жива връзка между поколенията;
• като притежаващ конкретни качества – звучен, мелодичен, красив и изразителен, прекрасно средство за създаване на песни;
• като национална светиня, която трябва да се брани от злонамерени посегателства.
Българският език е одухотворен, той представя „всичко мило нам и родно“, осмисля делата на българите и съхранява националната памет чрез създадените на него литературни творби.
■ ОБРАЗЪТ НА ХУЛИТЕЛИТЕ
„Чуждите“ и „нашите“ зложелатели са представени като хора, които са врагове не само на българския език, а на всичко българско. Като отричат способността на родната реч да въплъщава творчески мисли, те всъщност отхвърлят възможността народа ни да създава своя литература, и така да съхранява паметта за себе си. Мнението им е предадено чрез преизказни форми и така е лишено от убедителност и сила. Кощунственото им дело – оскверняването на езика ни, изисква съответстващо наказание.
Хулителите на българския език са представени като врагове на отечеството ни. Тяхната безнравствена позиция категорично е отхвърлена.
■ КОНФЛИКТИТЕ
Основният конфликт е между недоброжелателите, които твърдят, че българският език не представлява ценност, и лирическия герой, за когото родната реч е висша ценност. Той е разрешен с удара на красотата.
В одата „Българският език“ конфликтът е между клеветниците и защитника на родната реч.
■ ПРОБЛЕМИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ
| Проблемите | Ценностите |
| Какъв е достойният човешки избор? | • всеотдайност при изпълнението на дълга |
| Може ли човек да пренебрегне атаките срещу национална светиня? |
• патриотизъм • почтеност и лоялност |
| Може ли човек да живее пълноценно, ако остава пасивен и не участва в живота на обществото? | • активност • ангажираност с важни обществени каузи |
В защитата на българския език от ругателствата и възхвалата на родното слово се утвърждават непреходни ценности за общността: всеотдайност при изпълнението на дълга, родолюбие, почтеност и лоялност, заемане на активна гражданска позиция.
■ ПОСЛАНИЕТО
Във всяко време и при всякакви обстоятелства човек трябва да проявява активност, за да запази неопетнени ценностите на своя народ и да ги предаде на следващите поколения.
@bgmateriali.com
