ИВАН ВАЗОВ – „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“  
КРАСОТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ХУЛИТЕ, НА КОИТО ТОЙ Е ПОДЛОЖЕН  

 

          ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ

          Стихотворението „Българският език“ е ода, подобно на творбите от „Епопея на забравените“. За разлика от обичайните творби от този жанр, които са посветени на хора или събития, то е посветено на българския език. Публикувано е за първи път в стихосбирката „Поля и гори“ (1884 г.). В специална бележка Вазов пояснява: „Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!“.
          Стихотворението е изградено като монолог на лирическия говорител, който се обръща към българския език. Началното обръщение определя езика като „свещен“ и свързан с вековни „мъки“ и „ядове“. За лирическия говорител езикът е свещен и защото е роден, той е езикът „на тая, дето ни роди“. Същевременно българският език е „страдални“, защото е свързан с вековните мъки на народа.
          Стихотворението е изградено около контраста между красотата на българския език и хулите, на които той е подложен. В края лирическият говорител дава обет да отхвърли клеветите и да покаже красотата на родния език. Със стихотворението „Българският език“ Вазов всъщност изпълнява тази патриотична задача, която сам си е поставил.

          ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

          Въпросът за достойнствата на българския език, за това дали той е подходящ за поезия, вълнува възрожденците и Вазов продължава техните идеи с една от най-ярките творби, създадени по тази тема. Стихотворението обаче надхвърля заявената тема и се насочва към по-общия проблем за подценяването на българския народ, която присъства още в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Същият мотив се открива и в началото на „Опълченците на Шипка“.

          ИДЕИ И ЦЕННОСТИ

          Идеята, че езикът на един народ е изразител на неговата най-дълбока същност, е характерна за епохата на Романтизма и за славяните. Във времето, когато се изгражда националната идентичност, тя се оказва особено важна за народите, които нямат своя държава. Затова и подобни творби са характерни за поезията на много народи. В българската поезия Вазов е най-пламенният й изразител, в по-ново време и други поети се насочват към идеята за особената ценност на родния език.

          ЕЗИК И СТИЛ

          В одата „Българският език“ са използвани разнообразни изразни средства, характерни за един тип романтична поезия. Езикът на творбата е приповдигнат, поетът съзнателно прибягва до рядко използвани във всекидневната реч думи и изрази. Стихотворението е богато на епитети, които характеризират достойнствата на езика, така и представят в негативна светлина неговите хулители. Характерен за творбата похват са реторическите въпроси (въпроси, които съдържат в себе си отговора), използвани като средство да се внушат достойнствата на българския език.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave