ВАЛЕРИ ПЕТРОВ е роден през 1920 г. в София, където и завършва медицина. След като през есента на 1944 г. България обявява война на Германия той е военен кореспондент на фронта. После е журналист и редактор в радиото и в популярния сатиричен вестник "Стършел", както и дипломат в Италия. Поет, киносценарист, драматург и преводач, Валери Петров е човек, чийто авторитет далеч надхвърля "рамките" на културния живот. Автор е на прекрасни филмови сценарии, на нежна любовна лирика, елегантни сатирични поеми със силен граждански заряд и стихове за деца. Той е и преводач на английска, руска и италианска литература. На Валери Петров България дължи такова капитално дело като пълния превод на Шекспировите драми.
Валери Петров е един от най-видните писатели на България. Той е известен като майстор на стиха, на дългата поема и на краткото стихотворение. Главните му произведения са събрани напоследък в книгите Живот в стихове и Разтворен прозорец.
В театъра Валери Петров търси нови форми, съчетавайки проза и стих, драма и музика, тъжно и весело. С голям успех се ползват неговите пиеси-приказки за деца. Немалко е дал и на българското кино. По негови сценарии са създадени едни от най-добрите български филми.
Ратуващ за връзката на българската култура сьс Запада, Валери Петров работи усърдно в областта на превода - превежда приказките на Киплинг, стиховете на Джани Родари, Жак Превер, Миклош Радноти, но основният му преводачески труд е пълното събрание на съчиненията на Шекспир в осем тома - голям принос в културата на България.
С дългогодишната си работа в различните области на културата Валери Петров е ценен, уважаван и обичан от широк кръг читатели. Макар и в напреднала възраст, той продължава да обогатява многотомното си творческо дело.
Ключето
Снощи късно пред къщи гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини.
И без сам да усетя вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълта и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил и приятен и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на поляна открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита
- Какво още там дириш, остаряло момченцe?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
Завършил е медицина в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”.
Валери Петров е един от най-значимите съвременни творци на България. Създал е десетки стихосбирки, драми, сценарии, литературни творби за деца. Преводач от английски, италиански и руски. Прави първия пълен поетичен превод на драмите и сонетите на Шекспир, превежда Киплинг, Превер, Блок, Пастернак, Миклош Радноти и др. Творбите му са издадени в много страни. Неговата поезия и драматургия са характерни с меката си емоционалност, винаги проповядващи светло и утвърждаващо сливане със света. Скептичен, ироничен към бездуховното, но прощаващ Валери Петров винаги защитава красивото в човека и споделя със своя читател мъдри прозрения за сложността на човешкото битие. С вътрешна убеденост в съзидателната сила на духовното, с майсторството си на голям поет, с лекота и характерна игра на въображението той по неподражаем начин преобразява баналното във всекидневието ни. Интелектуалният заряд в творбите на Валери Петров го прави класически трубадур на словото.
Тинтявата
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни.
@bgmateriali.com
