ВЕЛИКДЕН

 

          ■ ВЕЛИКДЕН    
          Великден е сред най-важните празници в народния и в религиозния календар, наричат го Празник на празниците. Датата му е подвижна и се мени година за година. Изчислява се спрямо първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но е винаги в неделя и може да бъде най-късно на Гергьовден, който се празнува на 6 май.
          Великден е популярното име на Възкресение Христово. Според християнските вярвания заради учението си Иисус Христос е бил осъден на смърт и разпънат на кръст, но след три дни възкръснал. Празникът съвпада с пролетното събуждане на природата за нов живот. В този празник живее древният мит за умиращото и възраждащото се божество. Според традиционните представи Възкресението е станало по време на еврейския празник Пасха и затова на някои езици, например на гръцки, Великден се нарича Пасха.

          ■ ПРАЗНУВАНЕТО НА ВЕЛИКДЕН    
          Приготовленията за празника започват отрано – пости се, почиства се домът. Постите имат за цел да пречистят душата на вярващия, да го подготвят да посрещне празника обновен.
          Неделята преди Великден е Цветница (Връбница) – празникът на цветята, ден, в който се окичват къщите с осветени в църквата венчета от върбови клонки.
         След Цветница започва Страстната седмица (Седмица на страданията). Нарича се така, защото според християнските вярвания това са последните дни от живота на Христос, изпълнени със страдание. Нарича се също Великата седмица. Същото определение важи и за дните в нея. Тя е изпълнена с ред ритуали.
          На Велики четвъртък рано сутрин се боядисват яйца. Цветът на яйцата е червен заради пролятата Христова кръв. Червеното е знак за плодородие, но и за здраве. По-късно се възприема яйцата да се шарят в различни багри, но първото боядисано яйце задължително е червено. В четвъртък се пекат и обредни хлябове (козунаци).
          Велики петък (Разпети петък) е денят, в който Божият син е разпънат на кръста. Носят се цветя в църквата и се минава под Христовата плащаница за здраве.
          На Велика събота се правят последни приготовления. В полунощ църковните камбани оповестяват възкръсването на Христос. От този момент нататък започва същинският празник.
          След църковната служба се носи запалена свещичка вкъщи. На Великден християните се поздравяват с „Христос Воскресе“, а отговорът е „Воистина Воскресе“. Слага се трапезата и цялото семейство се събира около нея.
          Важен ритуал в неделния ден е раздаването на боядисани яйца и преборването с тях за здраве. Според поверията този, чието яйце е най-здраво, ще бъде най-здрав през годината.
          Дните от седмицата след Великден се наричат светли (Светла сряда, Светъл четвъртък и т.н.), защото според християнските представи Христос носи светлина.

          ■ ЯЙЦЕТО КАТО ЗНАК НА ЖИВОТА    
          Червените (или шарени) яйца не са само част от великденската трапеза и обредното преборване. В тях е вложен свещен смисъл.
          Яйцето е знак на живота, на обновлението в природата. Формата му напомня за безкрая и за вечния кръговрат. Затова в митовете и в народните песни слънцето, земята, човешкият живот се оприличават на яйце. А според някои митологии светът е възникнал от яйце.

          ■ ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА (ПЕСАХ)
          Пасха (Песах) е празник на избавлението на еврейския народ от робството му в Египет.
          Библейският мит разказва за това как евреите били поробени в Египет. Над тях властвал жесток фараон. По негова заповед всички еврейски момчета били избивани още при раждането им, за да не се уголемява народът им. Но едно от децата оцеляло. Майка му го спасила, като го пуснала в кошница по реката. Намерила го дъщерята на фараона. Нарекла го Мойсей и го отгледала като свое.
          Когато Мойсей пораснал, той се опълчил срещу фараона. Поискал да освободи евреите от робство. Фараонът отказал, но Бог пратил на Египет страшни бедствия. Милиони насекоми унищожили посевите, добитъкът умирал от болести, бури и градушки се изсипвали върху земята, умирали първородните синове в египетските семейства. Накрая фараонът отстъпил и разрешил на Мойсей да напусне Египет заедно със своя народ.
          Повел Мойсей евреите. Когато стигнали до Червено море, ги застигнал фараонът с войските си. По заповед на Бога Мойсей прострял ръката си към морето. Водата се отдръпнала встрани и евреите преминали по сухото дъно. Опитал се и фараонът да мине, но водата го заляла и го удавила заедно с войската му. Така Мойсей извел своя народ от Египет и го спасил. Оттогава еврейският народ празнува Пасха като ден на избавлението. За евреите той е един от важните семейни и общонародни празници. В древността датата на Пасха също е била подвижна, но в по-нови времена е прието да се празнува на 14 април.

          Обичаят да се боядисват и даряват яйца
          Обичаят да се боядисват и даряват яйца датира още от най-далечни времена. Има сведения, че в Древен Египет, Древна Елада и Древен Рим ритуалното оцветяване на яйца е било познато.
          Първото червено великденско яйце се поставя пред иконата и се пази до следващия Великден. По него се гадае каква ще е годината. Ако е празно - ще е добра и плодородна, ако е с лош мирис – ще има болести и неволи.

          Народни поверия, свързани с дните около Великден
          Народът вярва, че ако на Разпети петък времето е хубаво, през следващите празнични дни ще вали. Обратно – ако има дъжд и мъгла, на Великден ще е слънчево.

          Великденски забрани
          В седмицата преди Великден не се работи на полето, не се впряга добитък. Особено строго е забранена всякаква работа на Разпети петък.
          Според някои английското наименование на Великден - Easter, произхожда от името на древна богиня на пролетта, която чествали през април в деня на пролетното равноденствие.
          Еврейският празник Пасха (Песах) се нарича още Празник на пролетта, защото вярват, че тогава приключват последните зимни дъждове. Вечерята на Пасха се състои от агне, приготвено с горчиви треви, безквасен хляб и други ритуални храни. Пият се четири чаши вино в точно определени моменти, като между тях се разказва историята за избавлението на евреите.
          Ромите – празнуват така наречения Патраги или още Ден на червените яйца.
          Медз – Задиг (Голям празник) е арменският Великден.

 

          □ РЕЧНИК    
пасха. „Преминаване“, „изход“, но има смисъл и на „избавление“. 
плащаница. Парче плат, с което вярвали, че е завито тялото на Христос след свалянето му от кръста.
Мойсей. Името означава „спасен от водата“.
фараон, фараони. Така се наричат древноегипетските царе.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave