Веселин Ханчев – „Художник“ (анализ)
■ АВТОРЪТ
Веселин Ханчев (1919 - 1966) е един от известните български поети и преводачи от XX век. Роден е в Стара Загора, където завършва гимназия. Учи право в София. Сражава се във Втората световна война. След войната работи в Радио София. Сътрудничи на редица вестници и списания. Драматург е на Националната опера и на Сатиричния театър в София. Редактор е и на списание „Пламък“. През последните години от живота си е съветник по културните въпроси в посолствата ни във Варшава и в Париж.
Първата стихосбирка на Веселин Ханчев се нарича „Испания на кръст“ (1937) и е вдъхновена от гражданската война в Испания (1936 - 1939). Участието му в битките от Втората световна война пък е отразено в стихотворния сборник „Стихове в паласките1“ (1954). За относително краткия си живот Ханчев издава близо двадесет сборника с лирически стихотворения и поеми. Пише и поезия за деца. Автор е на драми. Превежда поезия от френски и руски език.
Творбите му са известни по цял свят. Преведени са на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, дори на японски и на още много езици.
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Стихотворението „Художник“ е една от най-известните творби на Веселин Ханчев. Тематично то стои близо до други негови стихотворения, в които също основна тема е отношението на човека към изкуството. Такива са „Поет“, „Парижкият дъжд, възпят от една шарманка“, „Изкуство“. А смешната страна на неразбирането на изкуството от човека е представена в „Музейно произшествие с две глави“.
■ СЮЖЕТЪТ
„Художник“ е безсюжетна творба. В нея обаче се „разказва“ една кратка „история“ - как малкият човешки свят може да бъде облагороден чрез силата на изкуството. В хода на стихотворението тази „история“ е изградена чрез противопоставяне и натрупване на образи и картини. Изображението на грозната и влажна стая (първа строфа) е противопоставено на променения й образ в края (пета строфа). Извършващите се промени в малкия свят на художника са поднесени чрез натрупването на все нови и нови картини, всяка от които е по-ведра и по-красива от предишните. Върховият момент настъпва в четвъртата и петата строфа, когато целият свят е пренесен в художническата стая. Именно тогава се разбира и кои са истинските човешки ценности и богатства.
■ ЖАНРЪТ
„Художник“ е лирическо стихотворение. То е организирано в пет строфи, всяка по четири стиха, като текстът е подчинен на определен ритъм, интонация и рими. Светът в творбата се гради чрез низ от емоционално въздействащи образи, които създават едно цялостно настроение. Необичаен момент е включването на жанр от друго изкуство (картината) като участник в стихотворението. Както в разказа „Косачи“ наблюдаваме присъствието на „приказка в разказа“ и „песен в разказа“, така тук можем да говорим за „картина в стихотворението“.
■ ГЕРОИТЕ
В центъра на стихотворението са художникът и неговата способност да преобразява света. Като магьосник той може с един замах на четката си да промени живота около себе си, да въздейства с творбите си върху хората и да ги направи по-добри. В древните времена сравнявали художниците и поетите с богове и с магьосници. Вярвало се, че изкуството е близко до магията, а творческият процес е сходен с магическите действия. Така е, защото творецът със своите произведения омайва и ощастливява, радва и тревожи, понякога предупреждава за надвиснали над общността беди, но също така променя и възпитава чрез своите примери и послания.
Платната на художника са своеобразни „герои“, които участват в съграждането на по-добрия и по-красив човешки свят. Подчертаването на очите на стаята и на стените им придава също качества на герои.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Основна тема в стихотворението „Художник“ е темата за преобразяващата сила на изкуството. Чрез него човек може да промени обкръжаващия го свят, но и самия себе си. То притежава силата да превърне пустотата, грозотата и мъртвите предмети в изпълнени със смисъл и красота елементи от един щастлив и безоблачен свят. Този проблем е свързан с темата за твореца и неговите неограничени възможности в областта на изкуството.
Съществено място има мотивът за погледа и за очите. Още в далечни времена хората вярвали, че очите на човека са израз на неговата душа. Мъртвешките очи на стаята са знак за бездушие. Бездушен е и материалният свят. Красотата на изкуството може да го одухотвори, като му придаде живот и смисъл.
В хода на произведението се преплитат още две важни теми - за бедността и богатството. В началото на стихотворението стаята излъчва неугледност и оскъдица. В края тя е определена като „най-богатата стая на света“. Платната на художника са неговото единствено притежание, но те са истинското богатство. Ценностите, които носи в себе си изкуството, са нетленни (вечни), докато материалното е преходно и подлежи на разруха.
■ ЛУПА
За емоционалните внушения на „Художник“ съществена роля играе изграждането на художественото пространство и особеното присъствие на пейзажа, пренесен в стаята чрез картините по стените. Празнотата, голотата, пустотата и бедността на стаята са противопоставени на пълнотата и богатството, които й придава изкуството. Платната на художника изпълват пространството на стаята, преобразяват го, но правят и нещо друго. Те пренасят големия свят между стените на малкия човешки свят, като го одухотворяват и оценностяват.
Чрез пейзажите, изобразени върху картините, малката и груба стая на художника се превръща в една цяла вселена, която излъчва светлина и слънце, радост и усмивки. На мястото на празните стени се отварят простори, защото за изкуството не съществуват граници.
@bgmateriali.com
