Вечерен покой
Слънцето трепти,
медлено догаря
в пурпурни вълни…
Тихо свойте двери
трепетни разтваря
моето сърце…
Тихо в небесата
месец млад извива
златнорумен рог.
Сладко тишината
вечерна облива
моята душа.
Тишина чаровна,
сладост и омая —
в моите гърди…
но — под таз лъжовна
тишина — аз зная — буря се таи.
Нейде в дълбините
тъмни на сърцето
тъмно чувство зрей.
Също тъй — в вълните
тихи на морето
бурята се крий.
Край
@bgmateriali.com
