ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БОГ И ЧОВЕКА СПОРЕД БИБЛЕЙСКИЯ РАЗКАЗ ЗА НАЧАЛОТО НА СВЕТА

 

          Едем се нарича мястото (градината), където според Библията живели Адам и Ева, докато Бог не ги изгонил заради извършения грях. Там те можели да общуват пряко със своя Създател и били безсмъртни като Него. Градината Едем е прекрасна, плодородна, синоним на изобилие, спокойствие, блаженство. Затова с думата Едем се нарича раят, както и всяко благодатно място, а едемски означава райски.
          Пренебрегвайки Божията воля, Адам и Ева извършват грях. В християнската религия грехът, извършен от първите хора, се нарича първороден. Последиците от него се предават на потомците на Адам и Ева. Така още с раждането си всеки човек носи в себе си първородния грях, греха на своите прародители. Онзи, който изкупва първородния грях, като принася себе си в жертва, е Божият Син Иисус Христос. Умирайки на кръста, Христос спасява цялото човечество от греховността му и възстановява изгубеното разбирателство между Бога и човека. Затова в Новия завет на Библията Христос е наречен Месията, което означава Спасителят.
          Бог създава човека по свой образ и подобие, вдъхва му живот чрез собственото си дихание и го заселва в райската градина Едем. Адам и жената живеят щастливо и блажено в това прекрасно място, където имат всичко, без да полагат никакви усилия. Бог и първите хора съществуват в мир и разбирателство. Хората чувстват закрилата на своя Създател, подчиняват Му се и се наслаждават на присъствието и на любовта Му.
          Бог обича своите създания и им дава възможността свободно да избират между доброто и злото, между послушанието и непокорството. За да проявят свободната си воля и за да изпита тяхната любов и преданост, Бог заръчва на първите хора да не опитват от плодовете на едно единствено дърво – това „на познанието на доброто и злото".
          Адам и жената спазват Божията воля, докато не се намесва змията. Зад нейния образ се крие християнската представа за злото, за дявола. Дяволът завижда на хората за безгрижния им живот и за любовта на техния Създател. За да сложи край на разбирателството между Твореца и творенията Му, змията изкушава жената да опита от забранения плод. Жената пък от своя страна дава от плода на мъжа. Така двамата извършват грях – пренебрегват Божията воля, възгордяват се и пожелават да станат като Бог – да знаят всичко. Познанието за доброто и злото им дава възможността да усетят, че са голи, да разберат, че са предали доверието и любовта на своя Създател, да изпитат срам и страх в душите си.
          Божието наказание не закъснява. Творецът отнема на творенията си безсмъртието и ги лишава от блаженото и безгрижно съществуване, като ги изгонва от райската градина Едем. Оттук нататък двамата трябва с труд и пот да изкарват прехраната си, да живеят в грижи и тревоги за утрешния ден и да бъдат далеч от своя Бог. Това е цената за тяхното непослушание.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave