ЕЛИН ПЕЛИН – „АНДРЕШКО“
ВЛАСТТА И ОБЩЕСТВОТО
СЮЖЕТ
Андрешко трябва да закара съдия-изпълнителя в селото, за да може представителят на властта да секвестира/да изземе/ житото на селянина Станоя. От думите на съдия-изпълнителя проличава, че мрази селяните и ги смята за лъжци. Андрешко, обаче, не закарва съдията в селото, а го оставя в едно блато. Така ще може да предупреди съселянина си за грозящата го опасност.
ГЕРОИ
От отношенията между тях, става ясно, че в разказа присъстват две противоположни двойки. От една страна, това са Андрешко и съдия изпълнителят, а от друга Андрешко и Станоя. При първата двойка противопоставянето е по линия на подчинен – властимащ, докато при втората двойка двамата герои заемат едно и също социално положение в обществото. Те принадлежат към света на селото. Затова Андрешко съчувства на своя брат по съдба. Тя ги свързва по общия им начин на живот и общите ценности, които са присъщи за живота на село.
Селяните са солидарни по между си и имат общо разбиране за добро и зло, за правилно и неправилно. В трудни моменти са свикнали да си помагат, защото изхождат от разбирането, че всеки може да попадне в беда и трябва да има кой да му помогне. За селяните можем да кажем, че са солидарни по между си и по един и същ начин разбират кое е добро и кое е лошо. Андрешко и съдия-изпълнителят, обаче, са коренно различни един от друг. Съдията мрази селяните, а Андрешко, който е част от тях, ги защитава. Затова, съвсем естествено в края на разказа се стига до открит сблъсък.
Представителят на властта има задачи, които трябва да изпълни. Той не разбира от проблемите на селяните, безчувствен към страданията им. А те се борят, за да преживеят. Самочувствието на съдията се дължи на неговото социално положение, от което произлиза и силата му. В края на разказа, обаче, неговото социално положение не му дава сила и именно тогава проличава слабостта му. Разликата между двамата герои се вижда в репликите, които изричат. Привидно селянинът говори така, както трябва да говори на представител на властта, но всъщност, от неговите думи проличава иронията му към съдията: „Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.“ Ако се замислим, оценката „Прост народ сме…“ е адресирана и към съдия-изпълнителя, който е лицето на властта. Особеното в думите на Андрешко е, че привидно се съгласява с всичко, което му казва съдията, но след това само с една реплика в диалога прави събеседника си смешен. В крайна сметка се оказва, че каруцарят успява добре да подреди чиновника, който се ползва със самочувствие.
ПРЕДСТАВАТА ЗА ОБЩЕСТВОТО
Представата за обществото в разказа е видяна като арена, на която се осъществява сблъсък на различни ценности. За Андрешко най-важното в тази ситуация е да помогне на своя съселянин: „Трябва да се помогне на човека, трябва да му се помогне… […] Трябва да му се помогне – не може инак!“ Именно това негово разбиране определя действията му. Той би постъпил по същия начин за всеки свой съселянин, тъй като мъката им е обща.
Съдия-изпълнителят, обаче, разсъждава по друг начин. За него е важна властта, а човечността остава на заден план. Именно властта и социалното му положение го издигат над останалите. Но в Елин-Пелиновия разказ се получава така, че този който има власт, се оказва надхитрен и вече властта не може да му помогне.
Очертаният конфликт в творбата се явява проекция на противопоставянето село – град. В конфликта между Андрешко и съдията са налице няколко съществени различия. Това са нравствени, културни и социални. Двамата герои се различават най-вече по своите ценностни системи, а именно това не позволява между тях да има истинско общуване. Съдия-изпълнителят иска да превъзпита селяните. Това проличава като смята властта за средство, чрез което хората да бъдат коригирани.
МОТИВИ
Мотивът за пътуването е въведен още в първата реплика: „Ще стигнем рано, господине…“. Действието в разказа се развива именно на пътя, като в литературата обикновено по време на пътуването, героят се изправя пред различни изпитания, които преодолява и именно това го прави по-силен. В този разказ, обаче, героят не успява да се справи с предизвикателството, а пътят не отвежда съдията в селото към което се е запътил.
В творбата се открояват мотивите за калта и смъртта. Каруцата на Андрешко трудно преминава през калта, в която сякаш са затънали всички. Съдията е оставен в блатото, което може да наречем пространство на злото. Той затъва в собствената си безчовечност. Блатото е и мястото, в което двама си разменят ролите. Съдията става слабият, а обикновеният селянин е успял да надделее над него.
Андрешко е каруцар и неговото задължение е да си свърши добре работата, подчинявайки се на законите. Ако закара съдията при Станоя, той ще е свършил това, което се очаква от него. Съвестта на каруцаря, обаче, не му позволява да остане пасивен. Той се противопоставя на властта и закона. Героят избира да изпълни моралния си дълг и да помогне на ближния. Именно това показва, че е човек с добро сърце.
Понякога властта се оказва неспособна, за да те измъкне от трудното положение, в което животът те е поставил.
@bgmateriali.com
