Великите географски открития се извършват в последния стадий на средновековието – периода на разложение на феодализма XV-XVII век. Два са най-важните стимули за Великите географски открития. Първият е потребността да се намерят обиколни морски пътища през Атлантическия океан до Изтока. Вторият е, потребността от благородни метали за бързо развиващата се търговия . Златото и среброто са оскъдни в Западна Европа. Предпоставки за Великите географски открития е бързото развитие на производителните сили и технологиите в Западноевропейската цивилизация, ренесанса на науката и културата, усъвършенстването на морското дело и корабостроителството, превъзходството във военните технологии и военното дело. Първите големи географски открития са направени от испанци и португалци. Финансиран от испанската монархия Христофор Колумб в 1492 год. открива новият за европейците континент Америка.Васко да Гама стига до Индия покрай Южна Африка през 1498 год. Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие през 1519-1522 год. Благоприятно условие за това е, че европейските навигатори сравнително бързо добиват познания за сезонните течения на водните маси и въздуха в Атлантическия океан.
В резултат на Великите географски открития Испания и Португалия се превръщат в колониални империи. Двете метрополии започват жестока експлоатация на богатите на благородни метали американски колонии. А откритият морски път до Изтока дава силен тласък на международната търгивия. Постепенно, обаче, двете колониални държави загубват позициите си в полза на Англия и Холандия. През 1580 год. Португалското кралство е покорено от испанската империя.Въпреки, че Испания още дълго време е най-могъщата империя, морското превъзходство се печели от Англия и Холандия. През XVII век Холандия има мощен търговски и военен флот и успешно конкурира Англия. За близо един век тя става център на световната търговия. Но след няколко войни с Англия тя също губи битката за контрол над морските пътища. Великобритания става господар на моретата.
Възниква световният пазар.Търговските пътища се преместват от Средиземноморието към Атлантика. Това води до западане на Италия и Източна Европа, на Османската Империя и на Близкия изток като цяло. Западноевропейската цивилизация започва да се развива с изпреварващи темпове по отношение на ислямската цивилизация, а също и спрямо големите цивилизации на Китай и Индия. През XVI и XVII векове Западноевропейската цивилизация изпреварва постепенно в науката и технологиите най-напредналата – китайската цивилизация. През XVIII век вече я превъзхожда и военно. Успешно се развива и вътрешната търговия в рамките на Западноевропейската цивилизация. Строят се пътища за улеснение на търговията. Но като цяло вътрешната търговия е слаборазвита на фона на външната търговия. Причината е във все още малките покупателни възможности на населението. Икономиката има все още предимно натурален характер. Развитието на парично-стоковите отношения и кредита довежда до възникване и на първите стокови и парични борси Вноса на ценни метали от Америка през XVI век пък води до нарастване на цените на селскостопанските и промишлените стоки. Това се отразява добре на развитието на тези два отрасъла. Но довежда до понижаване на ценността на работната сила. Все по-голяма част от земите се засяват с технически култури – лен, коноп, хмел и пр. Силно се развива овощарството, лозарството, градинарството. Благодарение на Великите географски открития Западноевропейската цивилизация се запознава с отглеждането на нови култури, пренесени от Андската и Маянската цивилизации. Широко разпространение получава отглеждането на картофи, царевица, тютюн, чушки, домати, тикви и пр. Отглеждането на тези култури, на първо място на картофите, понижава производствените разходи на буржоазната класа. Класата на наемния труд се увеличава. Това става поради освобождаването на селяните от крепостничеството. Зависимостта на селяните от благородниците се променя. Но не и експлоатацията. Паричната рента, която те плащали на благородниците за предоставените им за ползване земи е изключително висока. Много от тях са принудени да мигрират в градовете и попълват резервната армия на труда. Което от своя страна още повече понижава ценността на работната сила. Скитничеството и кражбите стават масово явление. Именно тогава започват репресиите. Приема се така нареченото „Кърваво законодателство” на Хенри VIII. Това е период на бързо развитие на капиталистическия начин на производство, на първоначалното натрупване на капитала.Основна „клетка” на бързоразвиващото се в Западноевропейската цивилизация промишлено производство е манифактурата. При висшата и форма – централизираната манифактура, множество от занаятчии и неквалифицирани работници са събрани на едно място и се занимават с производството на даден артикул. Вътре в рамките на манифактурата се развива технологическото разделение на труда, което също повишава производителността. Усъвършенстват се и оръдията на труда и в по-широк план – средствата за производство. В текстилната промишленост са въведени хоризонталния стан и чекръкът. Усъвършенства се боядисването и гладенето на тъканите. В рударството са въведени редица нови механизми – водоотливни помпи, повдигателни механизми, дробилни мелници, прокатни воляци и пр. Започва използването на водоналивно отвесно колело. Тези усъвършенствания водят до увеличаване на добива на черни и цветни метали и на каменни въглища. Рязкото увеличаване на морската търговия е стимул за усъвършенстване на корабостроенето и корабоплаването. Започва строителство на кораби с желязна конструкция. Компасът и географските карти широко се използват в корабоплаването. Централизираните териториални държави подкрепят мощните външнотърговски организации. Използвайки военната мощ на метрополиите, тези организации се стремят към търговски монопол в колониите. Завладяването на Индия от Англия станало чрез дейността на остиндийската търговски компании.
@bgmateriali.com
