Влияние на Великите географски открития върху генотипа и фенотипа на Западноевропейската цивилизация

Походите продължават два века – от 1096 до 1270 год. Седем са на брой, като най-успешен е първият и четвъртият По време на четвъртия е нападнат и завладян Константинопол. На територии на Византия възниква Латинската империя.

Историята на съвременната Западноевропейска цивилизация започва от разпадането на Западната римска империя и от завладяването на нейните територии от варварски племена през IVV век от новата ера. Разпадането на Западната римската

Фенотипът на Западноевропейската цивилизация е многокомпонентен. Но най-важните му съставки са стопанският живот, социалната структура и държавно- политическият компонент.

Духовната култура на Западноевропейската цивилизация се формира около остта на запазилата се от римско време християнска църква. Християнската църква е генетичния код, ДНК-то, свързващ двете цивилизации.

Материал, който отделя цял раздел на един въпрос, какъвто рядко се поставя в учебна разработка: какви са били отрицателните страни на Църквата през тази епоха – и ги изброява наравно с положителните. Именно тази двустранност издига целия текст. Той не възхвалява и не осъжда, а показва защо епохата е противоречива, и оставя преценката на читателя. Разработката е върху Средновековието и е устроена в шест озаглавени раздела, следвани от седем въпроса с разгърнати отговори. Началото е неочаквано – с обяснение откъде идва самото название на епохата и защо хората, живели в нея, никога не са се наричали така. Проследено е кой пръв въвежда понятието и кой го утвърждава два века по-късно. Следва разделът за прехода, изграден върху едно точно наблюдение: че отвън империята още изглежда антична, докато вътре в нея вече текат процеси, които ще я преобразят напълно. Историческите граници са дадени с уговорката, че са условни, а за края на епохата са посочени три различни събития – всяко със своя довод. Средището е разделението на три подпериода. При всеки от тях са изброени определящите събития, а най-любопитно е обяснението за последния: как една епидемия неочаквано връща стойността на земния живот. Разделът за светогледа е най-обширен и обхваща осем отделни черти на християнското мислене, всяка с подзаглавие. Тук е и обяснението защо новото учение се възприема като изход от идейна криза, а не просто като поредна религия. Разделът за изкуствата обхваща иконописта, стенописите и катедралите, включително прочути имена от два различни архитектурни свята. Литературната част стига до българската книжнина, до създаването на азбуката и до златния век, при това с обяснение защо темата за делото на солунските братя обединява държавното с религиозното. Накрая са изброени и пет заглавия от старобългарската книжнина. Втората половина е със седем въпроса и подробни отговори. Те не преповтарят изложението, а го подреждат другояче и на места го разширяват значително. Именно последният е най-стойностен. Той изисква самостоятелно проучване и завършва с два дълги списъка – седем положителни и седем отрицателни черти в дейността на Църквата, всяка с обяснение и с примери. Заключението обобщава епохата през три определящи елемента и завършва с мисълта защо тя продължава да присъства в днешния живот. Преподавателят получава готов урок за няколко часа, а последният въпрос върши работа и като тема за спор или за работа по групи. Ученикът разполага с материал, който покрива целия раздел – от произхода на понятието до отделното произведение – и със седем готови отговора за преговор преди изпит.

Защо епоха, дълга близо хилядолетие, носи името „средна“ и кой ѝ го дава: с този въпрос започва обзорът върху Средновековието като културна епоха и светоглед. Първата част подрежда времето, като проследява прехода от Античността, раждането и разпространението на християнството, преместването на тежестта към Константинопол, падането на Западната Римска империя и събитията от XV век, които отварят пътя към Новото време. Следва разделянето на ранно, високо и късно Средновековие, всяко със свой облик: изграждането на феодалното общество и покръстването на Европа, подемът на градовете и търговските републики, кръстоносните походи и Великата схизма, а после чумата, откритията и приближаването към Ренесанса. Втората голяма част представя светогледа: вярата в единия Бог, представата за доброто и злото, безсмъртието на душата, новият закон на милостта и прошката, очакването на съда и разбирането за историята като път с начало, среда и край. Самостоятелни раздели са отделени на Библията като книга на епохата, на ролята на църквата и манастирите в образованието и преписването на книги, на литературата и изкуствата от иконата и мозайката до готическата катедрала, както и на рицарските песни и романи. Финалните части се връщат към българските земи с делото на Кирил и Методий, с преводите на техните ученици и със златния век при цар Симеон, добавят обобщение за значението на епохата и завършват с готов списък от въпроси за проверка на наученото. Обзорът е подходящ за въвеждащия урок по средновековна литература, за преговор и за подготовка на устен отговор.