Походите продължават два века – от 1096 до 1270 год. Седем са на брой, като най-успешен е първият и четвъртият По време на четвъртия е нападнат и завладян Константинопол. На територии на Византия възниква Латинската империя.
Кръстоносните походи са подкрепени от търговските републики Венеция и Генуа. Те се стремят да възстановят прекъснатите от тюрките връзки с Изтока и да сломят търговското превъзходство на Византия. Походите са подкрепени и от католическата църква. Тя се стреми да разшири влиянието си в нови региони.
От гледна точка на поставените цели – освобождаване на гроба Господен и образуване на трайни християнски държави, походите са неуспешни. Но от гледна точка на влиянието им за формирането на Западноевропейската цивилизация – значението на кръстоносните походи е гигантско. В резултат от кръстоносните походи в Западноевропейската цивилизация се пренасят много знания и опит от ислямската цивилизация в областта на медицината, астрономията и математиката, географията, зоологията и ботаниката, историята, архитектурата и пр. Съвсем не е случайно, че ренесансът, тоест възраждането започва в Италия. Именно там най рано, чрез ислямската цивилизация достигат загубени и забравени произведения от натурфилософията на гръко-римската цивилизация. В градовете-републики на Италия възникват университети .В тях основно се изучават религиозни и схоластични предмети. Но се изучава и математика, астрономия, право и т.н.Големите открития на италиянския математик Фибоначи, са стимулирани от арабски текстове. Той първи въвежда в Западноевропейската цивилизация арабските цифри. А това съществено променя генотипа на Западноевропейската цивилизация. Съществено влияние върху генотипа, тоест върху духовната култура на западноевропейците оказали и пътешествията на италиянската търговска фамилия Поло до Китай през средна Азия. Особено значими са пътешествията на Марко Поло. Не само защото са най- продължителни и най обширни, но и защото той издава книга, в която ги описва. Тази книга също оказва съществено влияние върху западноевропейската култура, върху генотипа на Западноевропейската цивилизация. Особено значими за формиране на генотипа на Западноевропейската цивилизация е усвояването на употребата на компаса, барута и книгопечатенето от Китай. През Ранното средновековие земеделието в Западна Европа е основно угарно и само в някои региони се използва двуполната система. В резултат от пренасяне на земеделския опит на Изтока, угарното земеделие почти навсякъде се измества от двуполното и триполното земеделие. В резултат на това добивите съществено се увеличават. От Изток се пренасят и нови земеделски култури – например ориз, пъпеши, дини и пр. Много силно е влиянието на кръстоносните походи върху занаятите и търговията. Много градове в Италия, Южна Франция и Източна Испания са пряко свързани със занаятчийското и търговско обслужване на походите. Рицарството и останалите участници в походите се нуждае от оръжие, от амуниции и коне, от транспортни средства и т.н. Това дава силен тласък на занаятите – металургия, изработване на оръжия, кожарство и сарачество, тъкачество, изплитане на въжета и пр. Засилва се паричния оборот, променя се съотношението между натуралното производство и пазарната икономика. Развиват се парично-стоковите отношения, включително кредита и банковото дело. От гледна точка на географския фактор трябва да се отбележи, че предпоставка за успеха на повечето от тези градове е разположението им на устието на голяма плавателна река. Именно това им позволява чрез морската търговия да осъществяват връзката между вътрешността на континента, между водосборните райони на тези реки, а също и със задморски територии. Възниква и много важния речен път от Западна Европа към Изтока. Той свързва търговската система формирана около Балтийско море с тези на Черно и Каспийско море. Започва от Финския залив, река Нева, езерото Ладога и от там през речни системи до големите плавателни руски реки Днепър и Волга.
Натрупването на богатство в градовете води до силно социално разслояване, до възникване на градски патрициат и противопоставяне срещу него на другите социални слоеве. Съществено се променя битът на аристокрацията, а и на другите слоеве от населението – най-вече на градското. На Изток дивите рицари влизат в контакт с много по развитата и изтънчена ислямска цивилизация. Те повече или по-малко заемат и свикват с нейните удобства. Те си създават нови потребности и нови навици. Вилицата, а впоследствие и лъжицата са много важен елемент във формиране на фенотипа на Западноевропейската цивилизация. Важен елемент е и употребата на коприна от благородниците в тяхното облекло. Европейските благородници възприемат навика да носят бельо и горни дрехи от коприна. Възникват, макар и бавно нови хигиенни навици. Възникват нови потребности от предмети на лукса и раскоша. Бурното развитие на занаятите и на парично-стоковите отношения, същественото увеличаване на потребностите на благородниците от лукс и разкош, довело до промяна в съотношението на трите вида рента. Във все по- голяма степен благородниците изискват от своите селяни да изплащат рентата в пари, което сериозно утежнява тяхното положение. Като цяло социалното положение на селското съсловие се влошава. През 1304 год. въстават селяните от областта на гр.Парма в територията на днешна Италия. През 1358 год. избухва така наречената „Жакерия” – въстание на френските селяни. През 1381 год. има селски въстания в Англия и пр. Тези селски въстания са неуспешни. Но в резултат от тях, , започва постепенно отменяне на личната зависимост на селяните от феодалите. Това става обикновено срещу откуп. Сериозни промени настъпват и в класата на аристокрацията. Всеки създава своя администрация, съдебни органи, данъчни власти, войски, затвори и т.н. Властта на императора на Свещената империя на германските народи става напълно формална. Само в Англия се запазва зависимостта на феодалите от краля. Тази феодална разпокъсаност, обаче в следващия период – на Великите географски открития, става пречка за развитието на производителните сили и на Западноевропейската цивилизация като цяло.
@bgmateriali.com
