"Во стаичката пръска аромат..." на Пенчо Славейков

Лирическата миниатюра на Пенчо Славейков носи в себе си скрита идея - идеята за любовта. Авторът използва предлога “во”, за да озвучи началото чрез гласната “о” и да хармонизира стиха (изграден в петстъпен ямб). Умалителното “стаичка” внася радост, веселост, като провокира читателските асоциации към образа на нещо малко и чисто. “Пръска” допълва жизнерадостната картина, като изпълва текста с настроение. Ароматът се свързва от всеки с нещо приятно, упойващо.

Това силно начало задава основния тон на миниатюрата. То има символно значение, което се крие зад думите. “Стаичката” може да се възприеме като символ на човешката душа. Разпръскващият се аромат носи смисъла на любовна наслада, щастие, душевен мир и хармония. Цветето като функционален синоним на красота е източникът на тази наслада, “оставена” от любимия човек. Тези чувства събуждат душата на лирическия Аз и той започва да мечтае. За поета любовта е извор на младост, пренесена в текста като мечта. Пространството на мечтите е елемент, обединяващ двете влюбени души. Мечтаейки един за друг, те се докосват, макар и да са на разстояние един от друг. Образът на любимия човек е въплътен в образ на дете, за да заискри чистотата и непорочността на чувствата. Пенчо Славейков разкрива силата на любовта и способността й да носи хармония и наслада дори и “вън” от материалния свят. Влюбените са щастливи сред своите мечти, а истинският свят остава застинал в реалността.

Пенчо Славейков завършва миниатюрата така, както започва, за да затвори кръга на чувствата, като отново изтъкне хармонията на света от мечти, който се ражда от любовта като най-висш израз на тази хармония. 

Миряна Пенева
 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave