Същност на комуникацията. Комуникативна единица. Функции и превъплъщения на комуникацията./ Уилбър Шрам Ел Николов/
В специализираната литература комуникацията се определя от три взаимосвързани ъгъла
1.Комуникацията е взаимодействие между две или повече съзнания, при която се установява общ предмет на съзнанието.
Тя е съзнателен акт на вербално или вербализирано изражение на осъществена или осъществявана духовно взаимодействие между хората.
Между две лица, между индивид и група, между отделни групи и пр.
Разбира се духовен контакт се осъществява и при невербалната комуникация, която се осъществява чрез жестове, мимики и пр., които по своеобразен начин допълнително вербализират духовната връзка в процеса на нейното дешифриране.
Комуникацията в този смисъл е вербално, вербализиращо се и вербализирано осъществяване на връзка между отделни човешки същества при която се установява общ предмет на съзнанието.
Всъщност вербалността на връзката на две или повече съзнания е иманентна специфика на духовната комуникация. Няма осъществен акт на общуване, който да не е под някаква форма вербализиран директно или подсъзнателно. Защото и невербалната комуникация в крайна сметка се вербализира в съзнанието на реципиента.
Изобразителното изкуство, което се разкрива в различни материализирани веществени художествени форми също се вербализира. Човек общува с произведение на изкуството и посредством вербализиране на преживяванията по време на контакта. Същото е и с писмената комуникация. Вербализирането под някаква форма е в основата на комуникацията.
@bgmateriali.com
