Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични картини от живота. Това е лесно обяснимо, тъй като в тях обикновено се разказват случаи из всекидневното битие на народа, добре познато на всички - и на разказвача, и на читателите.
Като основни сюжети в нравоучителните приказки са застъпени темите за трудолюбието и мързела, хитростта и глупостта, за измамата и честността, за справедливото и несправедливото в живота, за социалното неравенство, богатството и сиромашията, щастието и нещастието и пр.
Те разкриват словните отношения между членовете предимно на селското семейство, между отделни социални групи в обществото, например между селяните и чорбаджиите, между граждани и селяни, бедняци и богаташи, селяните и попа, добрите и лошите.
За разлива от вълшебните приказки, те се характеризират с хумористично-сатиричен елемент. В тях се бичуват лични недостатъци, прекалена гордост, високомерие и суетност, скъперничество, егоизъм, женска бъбривост, инат и др.
В част от тези приказки и анекдоти се запознаваме с Хитър Петър - любимец на народа. Той е весел шегобиец, притежаващ съобразителност и остроумие; Често влиза в стълкновение с представителите на имотните класи и ги наказва за техните своеволия(„Хитър Петър на панаир”, „Плесница за вино”, „Хитър Петър и скъперникът поп”, „Хитър Петър и жена му”). Чрез хумористичния образ на Хитър Петър са показани много от чертите на нашия селянин в миналото.
Обща особеност на битовите приказки е, че техните герои не извършват някакви големи подвизи. Те са герои във всекидневната борба за живот със своя ум, находчивост и ловкост. Отначало ни се струват простовати, но по-късно забелязваме голямата им проницателност и изобретателност. Тези личности, много обичани от народа, могат да бъдат селянинът, беднякът, потисканите и експлоатираните класи. Като отрицателни лица се явяват чорбаджии, турци, богаташи господари, попове и попадии, калугери, глупци.
Образите на героите са обрисувани обикновено чрез техните постъпки. Тези народни умотворения са кратки, а композицията им се характеризира с простота. Началото въвежда читателите в реалния свят. Действието се свързва с реално място и бреме - например „В едно село...”
В сравнение с вълшебните приказки тук повествованието се развива много по-бързо. За неговата живост допринася особено много диалогът, който има важна роля. Той спомага за очертаването на отделните действащи лица.
Всеки герой се отличава с присъщ, само нему индивидуален език. Прибягва се до хиперболизация предимно на човешките недостатъци. Чрез нея ни става ясно, че се касае за художествено произведение, а не за буквално копие на действителността.
Езикът е сочен, прост и точен. Всички композиционни, стилни и езикови особености подсилват реалистичния характер на нравоучителните приказки.
Поради тясната си връзка с народния живот тия фолклорни творби продължават да се разказват и в наши дни.
С отрицателното си отношение към човешките недъзи и поквара те и сега упражняват огромно възпитателно въздействие върху младото поколение. Те са жив фолклорен вид, а затова и прекрасна основа за създаване на подобни произведения и в по-ново време.
КОЙТО СЕ ХВАЛИ, НЕ ПАЛИ
Приказка „Ученият син и неученият татко” е построена на принципа на контраста. Бащата и синът се противопоставят един на друг. Таткото не знаел да чете и затова страдал. Когато синът му пораснал, той решил добре да го изучи. След селското училище го изпратил на друго място с още по-добри учители, за да се усъвършенства с най-модерни книги.
И двамата родители били честити, когато тяхното чедо се завърнало у дома учено, проучено! Те го считали за най-мъдрото същество на тоя свят!
Но след време радостта им помръкнала. Ученият момък ги гледал отвисоко. За него те били прости люде, някакви си селяни. А той бил нещо супервелико, суперумно! Все им се подигравал и нищичко не харесвал. Нито ястията, нито питиетата, нито сядането, нито почивката! И те не му били по вкуса! Навсякъде около себе си големеещият се син търсел и винаги намирал кусури!
Не след дълго на таткото този всекидневен присмех и мърморене дотолкова омръзнали, та взел решение да постави сина си на място. Заръчал на жена си да приготви баница. Дошло време за вечеря и семейството седнало на софрата. „Неученият” баща попитал сина си, щом знае всичко, а те нищо, да каже откъде и докъде е завита кората на баницата и къде са нейните краища. Синът доста се напъвал, оглеждал отвсякъде баницата, но не можал нищо да разбере. Бил принуден да признае своето незнание. И тогава баща му казал, че като не знае къде е краят на една вита баница, не бива да се перчи пред по-възрастните. После се обърнал към жена си и изказал съжаление, че са пръснали толкова пари за учение и са се измъчили, че не е трябвало да се надяват на „просветения" си син!
Да получиш по-високо образование не означава, че ще бъдеш вещ и в житейските неща (в случая как да разточиш една баница). То не е мерило, че знаеш абсолютно всичко и в областта на науката, която си изучавал с години, понеже и там с течение на времето има промени дължащи се на развитието й. Необходимо е да се следят новостите, за да не се изостава.
Българският народ извънредно цени ученето. Всеки родител дава на своите деца и последното си левче за тази цел. Но мрази криворазбраната гордост и високомерието на „многознайковците", както и неуважението на деца към родителите!
За такива деца важи пословицата „Пази боже , сляпо да прогледа”.
Случката в приказката „НЕВОЛЯТА” е на пръв поглед съвсем обичайна. Баща събирал дърва в гората ту с единия, ту с другия си син. Така им създавал трудови навици. Но веднъж ги пратил сами. Доста учудени били, тъй като привикнали с присъствието му и при затруднение разчитали на житейския опит и мъдрост на баща си.
Затова попитали какво да правят, ако колата се счупи. Бащата посъветвал своите деца да повикат на помощ Неволята.
Двете момчета стигнали в гората. Захванали се за работа и скоро натоварили колата с доста дръвца. По пътя тя не издържала и се строшила. Като си спомнили бащините думи те завикали Неволята колкото им глас държи. Ала се стъмнило, а тя все не се появявала. По малкият брат се отчаял, изгубил търпение и предложил сами да поправят колата. Нямало смисъл да чакат някого. Големият обаче вярвал в казаните от баща им думи. Надявал се Неволята все пак да дойде, макар и да се намирала някъде далеч. Ако викали още по-силно, може би тя щяла да ги чуе най-сетне. След Като сторили това, единствено гърлото им се предрало.
Нямали друг изход. Грабнали секирата и теслата. Поправили колата. Прибрали се в къщи. Баща им се поинтересувал как са прекаралия. Синовете разказали преживелиците си - как се наложило да избършат самостоятелно поправката, без да чакат чужда помощ.
Едва тогава баща им обяснил, че именно Неволята е тази, която ги е накарала да се справят толкова успешно с трудностите и да покажат като истински мъже своята решителност, воля и упорство.
Тепърва в живота ги очаквали големи изненади и неприятни моменти, а той нямало да бъде вечно с тях, за да ги учи на ум и разум! Нищо нямало да им се поднесе на тепсия! Бедите и несгодите ще закалят техния характер. Ще ги направят силни и способни личности, които без страх ще посрещат предизвикателствата на времето. От битките ще излизат винаги ПОБЕДИТЕЛИ!
В такива случаи народът казва: Не питай старо, а патило!
@bgmateriali.com
