ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ – „ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ“ (Анализ)
 

          В колкото и чудновати места да отвежда сюжетът на една приказка, от нея винаги може да се извлекат мъдри съвети за истинския живот. Тя подсказва кои избори са правилни, кои се наказват. Учи как дори и в беда човек не бива да се отчайва, а да се съпротивлява на злото и да вярва в справедливостта. Приказките не само разпалват мечтите и въображението, но и дават важни уроци как да оценяваме постъпките и делата на хората в реалността.

          ■ ПРИКАЗКАТА    
          „Златното момиче“ е вълшебна приказка. Тя разказва за дом с нарушена хармония – поява на зла мащеха, която не обича еднакво двете деца. Пътуването, в което са изпратени момичетата, е всъщност тяхното изпитание. В трудната ситуация завареничето се справя и получава награда – хубост и богатство. С нехайството си сестра й печели омразата на старицата и на нейните гадинки. За проявената неблагодарност възмездието е грозота и сандък с влечуги. Дори и опитът за измама не може да промени съдбата на мързеливата щерка. Коварният замисъл на мащехата е разкрит чрез помощта на петела. Златното момиче се жени за юнака, а грозното остава само. В приказката има и вълшебни предмети: това са разноцветната река и даровете, които плуват във водата.

          ■ СЮЖЕТЪТ    
          Овдовял баща се жени за втори път, но новата съпруга предпочита своето дете пред завареничето. Свадите карат мъжа сам да предложи да отведе щерка си в гората и да се отърве от нея.
          Изоставеното момиче е приютено от непозната бабичка в горска колиба. На следващата сутрин признателната девойка става рано, ошетва, а после изпълнява заръките на старицата и всеотдайно се грижи за гадинките й.
          Следобед жената я води до реката. Преди да заспи, заръчва на гостенката си да я събуди, когато дойде жълтата вода. Щом реката пожълтява, бабата потапя момичето в нея, а то излиза със сандък жълтици.
          Като се връща у дома, девойката разпалва завистта на мащехата. Тя приготвя и своята дъщеря да отиде в гората. Но в дома на бабичката втората гостенка проявява нехайство – нито помага в къщната работа, нито се грижи за гадинките. Преди да заспи, старицата й заръчва да я събуди, когато в реката потече черната вода. След потапянето момичето излиза със сандък, в който има змии и гущери.
          При завръщането му вкъщи мащехата е ядосана: нейното дете е черно-почерняло, а очакваното богатство липсва.
          Когато девойките порастват, първият юнак в страната иска да се ожени за красивата дъщеря. Майката опитва да подмени невестата, но хитър петел издава подлите намерения пред сватбарите.
          Така златното момиче се жени за юнака, а черното остава вкъщи.

          ■ ГЕРОИТЕ    
          Точно както се случва в живота, и във фолклорните приказки се срещат различни образи на човека. Едни ни възхищават със своята работливост, доброта и милосърдие, други ни отблъскват с ленивостта, високомерието или безсърдечието си. Затова в словесните народни творби често откриваме герои, които са носители на противоположни качества. Те се наричат опозиционни (контрастни) двойки.
          Двете дъщери в „Златното момиче“ представляват опозиционна двойка. Когато съпоставяме двата контрастни образа, по-отчетливо разграничаваме не само доброто от злото, а и героя от лъжегероя. Златното момиче е героят, а доведената дъщеря – лъжегероят, защото не се справя с изпитанията.
          Прогоненото девойче е работливо и благодарно. Попада в беда, когато губи родния си дом. То не се срамува от труда: става преди другите, почиства къщата и двора, изпълнява заръката на стопанката да нахрани гадинките. Освен грижовно е и обичливо: разкъсва собственото си герданче, за да окичи животните. За своята човещина и добронамереност е щедро възнаградено – стопанката го окъпва в жълтата вода. Момичето станало златно, греело с красотата си, а сандъчето му е пълно с жълтици. Думата златно в случая има и преносно значение – тя загатва и за доброто, за златното сърце на героинята.
          Противоположни са постъпките на другата дъщеря. Тя преминава през същите изпитания: остава сама в гората, попада в непознат дом. Но на гостоприемството отвръща с неблагодарност. Успива се, не помага в къщната работа, отнася се немарливо към заръката да нахрани гадинките. За своята ленивост и неотзивчивост тя е справедливо наказана – от черната вода и тя става черна, а „наградата“ й е сандък със змии и гущери.
          Важен герой в приказката е и бабичката от горската колиба. Старата жена има способности на вълшебница. Тя владее тайната на различните води в реката. Знае пътя, по който загубилите се могат да се върнат у дома. Справедливо дарява всекиго според заслуженото.
          Нито един от участниците в действието на приказката не е назован по име. Те са представени най-общо като майка, баща, дъщери, бабичка. По този начин народният разказвач предоставя възможност да мислим за героите през техните качества, да ги различаваме според чертите на характера им. Мащехата е зла и алчна. Тя е жестока към завареничето. Завистлива е и използва измама, за да ожени своята щерка. Бащата не е коравосърдечен като нея, но пък и няма силата да защити собственото си дете от омразата на втората си жена.

          ■ ТЕМИТЕ    
          Приказката „Златното момиче“ разработва темата, че всеки получава това, което заслужава. Тя учи, че човек трябва да бъде признателен за всяка добрина. И обратно, ако си егоист и мързелив, ако не цениш подадената ръка за помощ, неизбежно ще бъдеш наказан.
          В творбата откриваме и темата за алчността и лъжата. Жаждата за богатство прави хората нещастни. А ако си служиш с измама, съдбата рано или късно ще се обърне срещу теб.

          ■ ПРОСТРАНСТВОТО    
          Народните творби често ни припомнят, че действителните качества на личността се проявяват най-ясно, когато човек се сблъска с неочакваното, с непознатото. Неслучайно във вълшебните приказки героят се отдалечава от своя дом и странства в чужда земя. Тя по нищо не прилича на родното пространство. Изпитанията в зоната на неизвестното са проверка за способностите на ума и за нравствените достойнства на човека. В приказката „Златното момиче“ двете сестри са оставени сами в непознатата гора, приютени са в чужд дом. Това е тяхното изпитание. Необичайното място и трудностите разкриват истинската им същност, показват характера им, подсказват защо и занапред сестрите ще имат различна съдба.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave