ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ

 

          Същност и употреба на въпросителните местоимения

          Прочетете текста. Каква е функцията на подчертаните думи?

          – Ами майка ти как се отнася с тебе?
          – Тя е добра, сър, от нея не виждам нито грижа, нито мъка. И Нан и Бет са като нея.
          – А те на колко са години?
          – На петнадесет, ако Ви е угодно, сър. (...)
          – Слушай, забраняват ли твоите сестри на прислужниците си да се усмихват, за да не погубят с тоя грях душите си?
          – Сестрите ми? Да не мислиш, че имат прислужници, сър?
          – А защо да нямат, моля ти се? Кой им помага да се съблекат вечер? И кой ги облича, когато станат?
                                                                                                Марк Твен, „Принцът и просякът“

          С подчертаните думи принцът пита за неизвестно за него число (колко) и за непознат човек (кой). Тези думи са местоимения, защото с тях се заместват названия на количество или
лице.

          С въпросителните местоимения се пита за неизвестни лица, предмети, признаци и числа (количество).

          ■ Въпросителните местоимения се използват и във възклицателни изречения за израз на чувства или в реторични въпроси:

         Какво съм направил! Никому нищо не съм направил – кротко отвърна Серафим. (Йордан Йовков, „Серафим“)

          Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? (Иван Вазов, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“)

          ■ Въпросителните местоимения могат да служат за свързващи думи между простите изречения в състава на сложно изречение. Пред еднократно употребено въпросително местоимение не се пише запетая.

          Той не знаеше кой е влизал в стаята.

          ■ Когато въпросителното местоимение за м.р. кой замества название на лице и е употребено самостоятелно, то има форми кой, кого, на кого (кому – остаряла форма).

          Кого (него) покани на празненството?

          На кого (на него) каза за случилото се?

          Пише се кой, ако местоимението е подлог в изречението и може да се замести с той.
          Пише се кого, ако местоимението е пряко допълнение и може да се замести с него.
          Пише се на кого, ако местоимението е непряко допълнение и може да се замести с на него.

          ■ След въпросителното местоимение колко се използва бройна форма на съществителните имена от м.р. за предмети и животни – колко компютъра, колко броя, колко коня. След въпросителното местоимение колко се използва обикновена форма за мн.ч. на съществителните имена от м.р. за лица: колко ученици, колко участници.

          ■ Формата що (вместо какво) се използва в разговорната реч и в художествената литература. Употребява се често в гатанките:

          Бодлива крава през плет минава,
          опашката й отвън остава.
                                                          Що е то?

          Видове въпросителни местоимения.
          Граматични признаци

  М.р. ед.ч. Ж.р. ед.ч. Ср.р. ед.ч. Мн.ч.
За лица и предмети кой
кого
на кого
коя кое кои
За признаци какъв каква какво какви
За притежание чий чия чие чии
За количество колко
За предмети и животни какво (що)

          Думите къде, докъде, откъде, кога, докога, откога, как са въпросителни местоименни наречия.

          Правопис и правоговор на въпросителните местоимения

          ■ Формите за м.р. ед.ч. за лица и предмети и за притежание се пишат с окончание (кой хотел, чий молив). Формите за мн.ч. се пишат с окончание (кои хотели, чии моливи).

          ■ Формите за признаци се пишат с а: какъв, каква, какво, какви.

          ■ Формите к’ъв, к’ва, к’во, к’ви не се използват в официалното общуване.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave