„В началото бе словото и словото бе у Бог, и Бог бе словото…“. Това е цитат от Библията, който ни показва началото на словото, което ни е дадено от Бог. Словото е разумната и смислена човешка реч, с помощта на която ние ежедневно общуваме с нашите близки, познати и приятели. То е ценно и ние трябва да го пазим. Да се върнем назад във времето, в началото, когато Константин-Кирил Философ сътворява азбуката. Още от тогава словото, нашият роден език, среща първите си противници в лицето на триезичниците във Венеция, но то е защитено от Константин - Кирил. Езикът на един народ е всичко за него. Ако един народ няма език, няма и своя култура. Ето затова словото е толкова важно за нас, и за да не изчезне и да не бъде то хулено, трябва да има своя пазител, както всичко ценно за хората.
Още от най – дълбока древност, в началото, времето когато Бог сътворява света чрез силата на словото, негов пазител става той. По – късно, когато словото е започнало своето развитие, се появяват все повече и повече врагове на словото, които го хулят и отричат. В нашата родина е имало времена, когато българският език е бил отричан и не се е използвал дори от българите - те са говорели на латински, гръцки, немски и на други езици. Самите българи са се срамували и са отричали своя език. И в такива дни, хора като Паисий Хилендарски са съхранили българското слово в себе си и са отворили очите на заблудения ни народ, показвайки му нашето величие.
А днес, във тези динамични времена, когато всичко се променя – старото се забравя, появяват се нови и нови неща, кой успява да опази българското слово неопетнено? Книгите? Учителите? Истината е, че един народ без книги на свой език, е народ без култура. В книгите се съхранява словото – там никой не може да го накърни или унищожи? Неслучайно в по – стари времена е било толкова популярно да се преписват и създават нови книги.
А учителите? Не са ли и те пазители на словото? Не са ли те тези, които се грижат да получим нашето образование и още от първи клас, нашето начало, следят да се учим да пишем правилно и грамотно? Писателите и поетите също се грижат да запазят нашето слово. Пишейки своите творби, те не спират да обогатяват езика ни, а език с богато културно наследство не може да бъде забравен. Дори обикновения работник в библиотеката е пазител на словото – той пази книгите, а книгите са словото.
Враговете на словото днес са много. То трябва да се опази от хора, които го хулят и петнят като например чужденците, смятащи нашия език за грозен или от такива, които са наши съграждани и не го оценяват. Трябва да пазим словото дори от самото слово. Защо ли? Защото, както е казал народът „Думите са по – остри от меча“. В днешно време се поставят ограничения върху словото и няма свобода на изказа и печата, а според мен по този начин словото се забравя. Затова словото трябва да се пази така старателно.
А ние, учениците, не сме ли пазители на словото? Бъдещето на страната ни е в наши ръце. Както е казал поетът Иван Вазов в своето стихотворение „Българският език“:
...О, аз ще те взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновение
и в светли звукове ще те предам
на бъдещето бодро поколение....
От нас зависи това на какъв език ще говорят децата ни и дали той ще бъде съхранен. Може би някои от нас ще станат велики поети като Вазов или писатели като Йовков.. Кой знае. Времето ще покаже най – добре.
Но до тогава ние трябва да сме благодарни на пазителите на словото и да се стараем да продължим тяхното дело. Да не забравяме нашето начало. Езикът ни е претърпял много реформи. Променял се е, да, но благодарение на пазителите на словото - и минали, и настоящи, не е изчезнал и благодарение на бъдещите няма и да изчезне. Словото е всичко и този, който го владее, владее света.
@bgmateriali.com