Пейо Яворов
    В полите на Витоша

    Трагедия в пет действия


    Събитието се извършва в София, сегашно време, м. май.

    Участвуват:

    ХРИСТО ХРИСТОФОРОВ
    СТЕФАН В. ДРАГОДАНОГЛУ
    Д-р ВАСКО ЧИПИЛОВСКИ
    ЧУДОМИР ЧИПИЛОВСКИ
    МАРКО ПЕТРОВИЧ
    Г-ца МИЛА В. ДРАГОДАНОВА
    Г-жа ЕЛИСАВЕТА С. ДРАГОДАНОГЛУ
    Г-жа АМЕЛИЯ М. ПЕТРОВИЧ и др.


    Действие първо

    КАРТИНА

    Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.

    __Мила Драгоданова__ _(в бяло облекло, права, запечатва довършено писмо и по всичко се вижда, че върши това скрито. Отвън се чуе неясен говор: там слугинята се эанимава с господарското дете. Действуващата отваря вратата)._ Митро, нямаш ли работа?
    __Слугинята__ _(отвън)._ Детето се събуди. Взех го да не плаче.
    __Мила__. Какво прави баба Ивана?
    __Слугинята__. Тя готви вечерята.
    __Мила__. Добре. Дай детето. Вземи това писмо и тичай да го пуснеш в пощенската кутия. Знаеш ли къде? На ъгъла, до голямата къща.
    __Слугинята__ _(влязла)_. Аз все там пущам писмата, когато ме прати госпожата или господаря.
    __Мила__. Тъй. Знаеш ли да четеш?
    __Слугинята__. Не знам, госпожице.
    __Мила__. Добре. Тичай сега. _(Слугинята излазя.)_ Бърже, че малкия ще се разплаче у мене. _(Отива към средата на стаята, като люлее детето.)_ Засмей се, миличък! Засмей се на леля си. Вече седмица съм тук, не ме ли познаваш? На толкова месеца юнак! _(Целува го.)_ А, виж там, виж в огледалото: още едно бебе. _(Бленува.)_ Ти си мое момче. Не бива… моето момче не бива да плаче. _(Сяда.)_ Какво? Гладен ли си? Кажи на мама, гладен ли си? Аз ще те накърмя _(Притиска детето на гърдите си като майка и остова няколко мигновения в мечтателно упоение. На вратата се похлопва с малък промеждутък два пъти.)_ Влезте!
    __Чудомир Чипиловски__. Влязохме. Видях Елисавета в кола, навярно да посрещне Стефана, новия народен представител. Цъфна нашата родна околия и завърза през тия допълнителни избори — да кажа ли какво? Един брадат…
    __Мила__. Кажи по-добре как се сбърка да дойдеш.
    __Чудомир__. За сбъркване — не се сбърках, защото трамвая ме тръсна тъкмо пред вашата врата. И аз съм очарован, като те гледам тъй. Би трябало да те види Христофоров, за да забрави несполуката си. За кого беше та, за брата или любовника? Тури ръка на сърцето си и говори. О, ти си турила там едно… бебе! Жени, детето е най-скъпия ваш брилянт, казва една „Настолна книга за майките“, която вятъра беше разгърнал на битпазар… А, моите роднини са пресметнали, че майка ми е достатъчно богата с един брилянт като мене, и затова са разграбили всичко оставено от баща ми веднага следсмъртта му. Но вижда се колко струвам аз, щом тя е принудена да плете зимно време чорапи на всички мои братовчеди и братовчедки — да им изсъхнат… Чакай, аз изключвам твоите — защо се мръщиш!
    __Мила__. Моля ти се!
    __Чудомир__. Кажи, кажи, виждам, че е на езика ти; наречи ме: груб, циник. Тъкмо така ме нарече днес в събранието на юристите един голям миролюбец, разбира се, защото трепере над бащината си кесия. Знаеш ли, не е чудно да бъде закрит Юридическия факултет за един-два семестъра. Не е въпрос за изключения студент, а за принципа. Нашите филолози ръмжат, но не лаят. Аз искам те и да хапят. Ако наистина бъде закрит Юридическия факултет, ще напусна фи-лологията и ще се обявя за юриспруденцията. Най-лесно е да бъдеш записан между отписаните.
    __Слугинята__. Госпожице, пуснах го.
    __Мила__ _(става)._ Добре. Вземи детето.
    __Глас на възрастно дете__. Лельо-о, мама доведе ли тати-и?
    __Мила__. Хвани и Васила за ръката. Отведи го на улицата да чака баща си.
    __Глас на възрастно дете__. Тук ли е леля?
    __Слугинята__ _(излязла)._ Няма я. Ела да посрещнем татка ти.
    __Мила__. Ти млъкна! Как тъй?
    __Чудомир__. Да почина. А дотогава — кажи, ако има нещо за Христофорова. Тая заран сте се срещнали в улица „Леге“.
    __Мила__. И разменихме по две думи. Зададоха се познати. Омръзна ми това криене. Време е за последното решение.
    __Чудомир__ _(усмихнат)._ Бедната! Вижте там, да се свърши и моето посредничество. _(С движение.)_ По-други дела, дела велики ме зоват…

@bgmateriali.com

Изтеглиsave