Героите на разказа „Косачи“ - между суровата реалност и красивата измислица
В разказа „Косачи“ Елин Пелин поставя две основни теми. Първата е свързана с гурбетчийството. Още заглавието на разказа насочва вниманието към героите на творбата, които са петима косачи, напуснали домовете си и тръгнали да припечелят пари из далечни краища. Втората основна тема поставя проблема за мястото на словесното изкуство в живота на човека. Приказките и песните пренасят героите в един измислен, но прекрасен свят, карат ги да се замислят върху собствения си живот и да открият в него истинските ценности.
Сюжетът на разказа се гради върху една-единствена случка - след работния ден героите разговарят край огъня, слушат приказка и коментират. Действието протича в рамките само на няколко часа, но те са наситени с напрежение и резки промени във възгледите и преживяванията на героите.
В центъра на художественото изображение са петима косачи, но основният конфликт е свързан с двама от тях. Единият е Благолаж - мъж с „хитри и умни очи". Името му е странно и вероятно е прякор, но той говори за усета на героя към словото и за умението му да разказва „благи лъжи". Благолаж е човек с богат житейски опит, преживял е много трудности. Знае защо собственият му живот и този на другарите му са трудни - всички са бедняци и са изоставили семействата си, за да им осигурят прехрана. И той като другите косачи мисли за близките си и му е тежко в далечна Тракия. Но Благолаж е прозрял, че фолклорното слово притежава магическа сила. То може да накара бедняка да забрави бедността си, скърбящия - тъгата си, нещастния - нещастието си. Приказките предоставят на човека измислен, но красив свят, в който всеки може да се почувства човек. Ето защо защитава красивите „измислици", които разказва, и е уверен, че чрез тях помага на другарите си по-леко да посрещат изпитанията.
Най-младият от косачите е Лазо - „сух, слабичък момък". Името му е умалително на Лазар и се свързва с библейския разказ за едно от чудесата на Иисус Христос. С присъщата на младостта неопитност Лазо обвинява Благолаж: „Много лъже...". Макар че Благолаж два пъти му повтаря, че разказва приказка, момъкът не разбира смисъла на тази дума. За него приказките са безсмислени лъжи, които не заслужават внимание. Но именно Лазо попада под въздействието на магическата сила на словото. Той пръв се пренася в измисления свят и заживява с вълненията на приказните герои: „Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих". Тези негови думи дават повод на останалите косачи да му напомнят за младата невеста, която е оставил в село, да му подхвърлят закачки. Особено силно го засягат думите на Стамо: „И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!". В душата на младежа се разпалва ревност. Това чувство се засилва, след като чува и песента за млад Гургул. Тягостни мисли го измъчват през цялата нощ. Приказката и песента го карат да се замисли кои са истинските ценности в живота. Осъзнава, че не парите, а близостта с любимия човек е най-важното нещо за него. В този момент сърцето му сякаш отново започва да бие. И Лазо като библейския Лазар възкръсва за нов живот. Ето защо решението му да се завърне при младата си жена, е логично и не изненадва читателя.
@bgmateriali.com
