ГЕРОИТЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО КАТО СТРАНИ В КОНФЛИКТА
„БОРБА“, ХРИСТО БОТЕВ
Двете човешки страни в конфликта също са очертани така ясно, както и ценностните позиции. От едната страна са „свестните“, чиято гледна точка се изразява от лирическия говорител. Неговата позиция в никакъв случай не е неутрална. Напротив, той е заел решително едната страна на барикадата, а гласът му защитава позицията на онези „ние“, които са решени да умрат, но да доведат борбата за хляб, свобода и човешки правдини до победен край („свещени конец“). Именно от тази гледна точка е представена и противниковата позиция. Тя безспорно се защитава от тираните. За неин основен изразител в стихотворението е обявен Соломон – „тоя тиран развратен“. Както вече стана ясно, в неговите „Притчи“ се съдържат повечето от принципите, защитавани и от лирическия герой. Те обаче са отречени от „глупостта между глупците“ – Бой се от бога, почитай царя! Един превърнал се във вреден предразсъдък принцип е достатъчен, за да преобърне цялата пирамида на ценностите и да представи своя автор като тиран развратен.
В света на творбата обаче откриваме още две позиции, застъпвани от съответните герои. Първата от тях е тази на жертвите. Те продължават да са такива, защото все така сляпо следват една „мъдрост“, превърнала се във вреден предразсъдък, в свещена глупост. Макар и да ги съжалява, лирическият герой не ги оправдава – той смята, че и жертвите носят вина за своето положение. Защото и те смятат свестните за луди, слушат с вяра лъжливите уста, целуват тежката желязна ръка и са привикнали да влачат хомот. Ботев в много свои стихотворения изразява недоволството си от тази незрялост на народа, стигащо до това да го нарече „скотско племе“ („Елегия“). И все пак главната отговорност за отчайващото положение е на народните водачи.
Ролята на водача е именно тази – да посочва правилния път на общността, която е призван да ръководи. И тъй като в границите на Османската империя българите на са имали своя държава, неговите водачи е можело да бъдат само духовни – свещеници, учители, журналисти. Именно те са показани в „Борба“ като основните виновници за сбърканите ценности, управляващи обществения живот. Вместо да изразяват модерните идеи, те непрекъснато повтарят отдавна надживели времето си лозунги, превърнали се във вреден предразсъдък. По този начин помагат за държането на народите в пълно подчинение. Именно затова онези, чиято задача е да ръководят обществения живот, са се превърнали в слепи водачи, тласкащи беззащитните си жертви към пропастта.
Другата позиция, представяща основния сблъсък в творбата, е тази на силните и богатите. Въпреки че и в старозаветните книги като „Притчи Соломонови“, и в новозаветното учение на Христос богатството и богатите са показани като представители на злото (ср. По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели богат с лъжливи уста, при това и глупав [Пр. 19: 1] или и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат в царството небесно [Мат. 19: 24]), на практика земното царство принадлежи именно на тях. Богатите нарушават всички писани и неписани закони и ценности – грабят, мамят, богохулстват, но въпреки това не само си остават ненаказани, но се и ползват от всеобщо уважение и почит. Но ако помислим малко, ще видим, че тази почит се дължи не на истинско уважение, а на преклонение пред силата. Точно това преклонение трябва да се преодолее, за да може най-сетне на земята да настъпи справедливост. В това е и смисълът на борбата, която с стъпки бързи върви към своя свещени конец.
@bgmateriali.com
