ГЕРОИТЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО „ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ“ КАТО СТРАНИ В КОНФЛИКТА

 

          Както вече се каза, в стихотворението няма междуличностен конфликт. Интересна е обаче позицията на двамата герои към ценностното противопоставяне.

          От едната страна безспорно е лирическият герой. Той вече е преминал символичната граница между роб и свободен човек и не може и да си помисли за връщане назад. Съзнателно е приел героичния модел на поведение, поставяйки абсолютния идеал на върха на човешките ценности. Решен е да върви докрай, дори и ако за това плати с живота си. Нещо повече – смъртта за него е по-важна от живота, защото, избирайки я, той показва, че свободата стои над живота сам по себе си. И тук стигаме до един много важен въпрос – идеалът, за който героят се бори, някаква абстракция ли е, или все пак е свързан с конкретни човешки неща.

          Отговорът на този въпрос веднъж вече е даден в „На прощаване“Там аз, за мило, за драго, / за теб, за баща, за братя. Почти същата формула срещаме и в „До моето първо либе“пък тогаз и аз ще запея / що любя и за що милея!... С други думи, борбата не е самоцел, тя се води в името на тези, които героят обича. В същото време обаче той е готов да приеме и самотата. Тя е условие, че нищо няма да попречи на неговото служене. Отделяйки се от майката и любимата, героят не се отказва от любовта си към тях, нито пък отхвърля тяхната любов. Той просто иска да не бъде уязвим, за да се посвети на борбата изцяло. Вдигането на кървавата напивка е нещо подобно на сватбен ритуал, в който героят се венчава за смъртта.

          Другият участник в общуването е либето. Не може да се каже, че девойката заема противоположна позиция спрямо ценностния конфликт между робския и човешкия живот. Да, вярно е, че тя като жена е по-скоро на страната на живота, на любовта, чиято сила е способна да пороби влюбения младеж и да го превърне в безволево и слабо същество, отказвайки го по този начин от неговата велика цел. В момента, в който героят говори на любимата си, той вече не приема тази страна от женската роля. Могъщото привличане, което дърпа мъжа към ценностите на делничното, на битовото, докато той копнее да се посвети на свещеното, на героичното. От друга страна обаче, той не отблъсква жената по принцип. Неговата позиция е повече от парадоксална – приемайки смъртта като висша ценност, той не отхвърля живота. Затова и най-голямото му желание е любимата да го последва. Защото героят осъзнава, че без живот идеалите са кухи, както от друга страна, без идеали животът би загубил смисъл. Тези сложни отношения на привличане-отблъскване водят до нееднозначно възприемане на конфликта между живота и смъртта. Изразявайки готовност да приеме смъртта като мила усмивка, героят все пак завършва с пък тогаз и сам ще запея що любя и за що милея. В този миг той е преодолял опасността да загуби човешкото, която загуба се символизира от злобата. Злобата остава там, в робския живот и в битката, докато в свободния живот властва любовта. По този начин готовият да умре герой по един парадоксален начин побеждава смъртта.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave