ГЕРОИТЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО „НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА“ КАТО СТРАНИ В КОНФЛИКТА
Макар и ненатрапчиво, но в стихотворението присъстват образите на четири типа хора. В центъра са, разбира се, героите, паднали в изпълнение на своя отечествен дълг. Но както вече се каза, тяхната смърт не е самоцел. Тя е резултат на волята им да защитят някого и нещо. Но тези, които загиналите са защитавали, не са единна общност. От една страна са близките на покойниците, споменати в стихотворението като „майките свети“. Те помнят и вечно ще помнят своите синове. Но героите само роднините си ли са защитавали? Не, те са се жертвали за всички българи. А повечето от тях им отговарят с безразличие, със забрава. И проблемът не е в това, че тази забрава е израз на неблагодарност. Защото благодарността е морален дълг, който означава не просто уважение към другия, но и споделяне на общи ценности. Ценността, заради която героите са пожертвали живота си, е отечеството. А отдадени на своите лични интереси и забравяйки за саможертвата на войниците, голяма част от българите показват, че за тях отечеството не е ценност. А това вече е сериозен проблем.
Тук изпъква ролята на поета. Неговата задача е да съхрани паметта на героите, да ги възпее и по този начин да убеди целия български народ в съдбовността на националния идеал. Идеал, който предполага чувство за дълг, от което всеки българин трябва да се проникне. Без това няма отечество, няма нация. И България може да стане жертва на всеки, който поиска да й отнеме част от нейните достояния. А това не бива да се допуска. Ето защо връзката между защитници, защитавани и певци, съхраняващи паметта за подвига, е толкова важна.
@bgmateriali.com
