ИВАН ВАЗОВ – „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“
ГЕРОИЧНАТА САМОЖЕРТВА И МЪЧИТЕЛНА АГОНИЯ
Повестта „Немили-недраги“ изобразява ежедневието на българските хъшове в Румъния. Техният живот в настоящето е тежък и мъчителен, пълен с изпитания и много страдания, с борба за оцеляване. Но във всичките трудни моменти ги крепят спомените за героичното минало и надеждите за едно не по-малко славно, богато на подвизи и патриотична жертвеност бъдеще.
Финалът на творбата представя хъшовете в момент, когато превръщат мечтите си в реалност, включвайки се като доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г. И ако в предходните глави на повестта героите са обречени на принудително бездействие и страдат, че не могат да докажат желанието и волята си за борба, сега са активни и самоотвержени, даващи всичко от себе си в решителната схватка с поробителя, физическа сила и духовна енергия се съюзяват, за да очертаят героичните и трагични образи на българските хъшове, които от „немили-недраги“ страдалци се преобразяват в храбри мъже, посрещащи достойно смъртта на бойното поле.
В поредната (и последна) схватка остават само „шепа“ българи и черногорци, неподкрепени от събратята си сърби и изложени на яростта на многохилядната турска армия. Единственият достоен изход от неравната битка е смъртта. Сравнявайки избора им с този на смелите спартански мъже от древността, повествователят проектира художествените събития на фона на значими исторически дела и така утвърждава идеята за духовната победа на справедливата кауза въпреки гибелта.
Хъшовете остават верни на завета на своя духовен баща – Знаменосеца. Те умират в битка срещу турците и с подвига и саможертвата си изтриват позора на вековното робство. Единствен Македонски доживява да види отечеството си свободно. Но доживява да почувства и бездушието на следосвобожденските българи, твърде бързо забравили своите мъченици и герои. Съществуването на разсилния е лишено от смисъл, унизително, безславно, „дълга агония“, равносилна на духовна смърт. Мечтите му отново са се разминали с действителността. Той пак е самотник в едно общество, забравило идеалите на борците. Този път героят е немил-недраг в собственото си отечество и на студенината и отчуждението вече няма какво да противопостави. Изгнанието в родното пространство е най-страшно – това внушава трагичният финал на повестта. Така повествователят затваря художествената рамка на творбата. Студената декемврийска мъгла и презрителното „Булгари беци“ („Пияни българи") в началото не са толкова потискащи, колкото тъжният финален акорд на тази повест, разказваща за живота и страданията на българските хъшове, неприети от румънското общество преди Освобождението, но останали извън течението на живота, „немили-недраги" и в своята свободна родина.
@bgmateriali.com
