ГОСПОД И ДЯВОЛЪТ ПРАВЯТ СВЕТА
(Анализ)
■ ЛЕГЕНДАТА
Какво е легенда? Това е устен народен разказ, който описва някакво необичайно събитие или чудо, случило се в далечни времена. Целта е да се обяснят произходът на едно или друго явление и неговото предназначение, връзките в природата и как са се установили отношенията между хората.
Защо светът около нас е такъв, какъвто го виждаме? Това е основният въпрос, на който отговарят легендите. Характерна тяхна особеност е, че съчетават битови моменти с фантастични елементи, фолклорни с религиозни представи.
Съществуват различни видове легенди. Едни обясняват възникването на света – земята, небето, небесните светила, други – появата на човека, растенията, животните или тълкуват техни присъщи черти, трети разказват за реални географски места, за тяхното образуване и за чудесата, свързани с тях.
Векове наред легендите се предавали от уста на уста. Едва по-късно започват да ги записват, за да се съхрани народната мъдрост и до днес.
„Господ и дяволът правят света“ е легенда: обяснява се устройството на света, разказва се за чудеса, извършени от необикновени герои. Събитията в нея се случват в далечни времена, когато земята, небето, природните явления и живите същества все още са в процес на създаване.
■ СЮЖЕТЪТ
Всяка една история включва определени съдържателни моменти (случки, действия, събития). Подредбата на тези случки в произведението се нарича сюжет на творбата.
Сюжетът на „Господ и дяволът правят света“ е типичен за легендите, които обясняват създаването на земята и на човека.
Предизвикан от дявола, Господ решава да покаже своята сила, като сътворява земята от пяната, която дяволът донася от морето. Въпреки зловредните действия на дявола Бог създава още растенията, животните и човека. Вдъхва душа там, където дяволът е безсилен. А накрая дяволът е наказан за вредите, които нанася.
В текста се редуват действия, свързани с правенето на добро и вършенето на зло, а в края има поука. Тази схема е характерна за фолклорните разкази. Обичайно тя включва следните съдържателни моменти: в началото липсва някакво благо (нещо добро) и то трябва да бъде създадено или изнамерено; вредители се опитват да отнемат благото или да го разрушат, като поставят на изпитание доброто. Накрая обаче доброто надделява и вредителите са наказани. Ето как изглежда тази схема в легендата „Господ и дяволът правят света“:
■ ГЕРОИТЕ
Участниците в събитията и случките, разказани в едно произведение, са неговите герои. В легендите те често са необикновени или свръхестествени същества, като правенето на чудеса им е присъщо. Често в легендите се смесват герои от религиозните вярвания на общността (например Бог, дявол, ангели) и други, които се срещат в живота.
Господ и дявол са основните герои в тази легенда. Дяволът има функцията на вредител. Той иска да прави чудеса, но няма силата на Бог. Не успява в нито едно от делата си. Причината е, че е воден от злонамереност, от стремеж да навреди. За разлика от него Господ иска да прави добро и твори чудеса. Двамата са противопоставени в опозицията добронамереност (добротворство) - злонамереност (вредителство).
■ ТЕМИТЕ
Легендите съхраняват през вековете народната мъдрост с представите й за света и за явленията в него. Така и в легендата „Господ и дяволът правят света“ присъстват теми, които вълнуват хората от далечни времена: как е възникнал светът, кой го е създал? Централен е обаче вечният проблем: как така има добро и зло и откъде идват те?
Според някои народни вярвания в началото на света Бог и дявол са съмишленици, но по-късно стават врагове и се противопоставят един на друг с делата си. Тази идея отразява древен възглед за двойствеността на съществуващото, според който в света постоянно си съперничат две основни начала: добро и зло, мрак и светлина, любов и омраза и т.н.
Съперничеството между Господ и дявол в легендата проявява древната представа за двойствеността на битието и е израз на темата за вечното противоборство между доброто и злото.
■ ПРОСТРАНСТВОТО
За разлика от старогръцкия мит за възникването на света и от библейския мит за Сътворението в легендата „Господ и дяволът правят света“ липсва описание как изглежда светът, преди Бог да създаде земята. От задачата, която Бог поставя на дявола - да иде там, „където се бият моретата“, и да донесе морска пяна, можем да предположим, че в началото е имало само вода. Идеята, че светът възниква от водата, присъства в древните митове.
Както е известно, според една от древните представи за света той изглежда като дърво – така нареченото космическо дърво, което свързва небето, земята и подземното царство. Именно тази древна представа е отразена в първото дело на Бог след сътворението на земята. Той посажда дърво, но не какво да е, а орех. Орехът се възприемал като свещено дърво. Вярвало се, че неговият масивен ствол, разклонените му здрави корени и богатата му корона могат да удържат единството на света, да поддържат плодородието на земята и да даряват дълголетие.
@bgmateriali.com
