1. Какво представлява граматичната норма?
В българския език – както и във всеки друг език – съществува система от правила за правилната употреба на граматичните форми. Тази система образува т.нар. граматична норма. Тя включва установени образци за изменение на думите (морфология), както и начини за свързването им в изречения (синтаксис). Утвърждаването на определена граматична норма има за цел да гарантира единството на книжовния език: както писмената, така и устната му форма да бъдат разпознаваеми и общоприети от всички говорещи езика.
Пример:
▷ Ако чуем да се казва „човекЪТ-ът“, веднага усещаме, че е нарушена граматичната норма, защото няма причина да се добавя две поредни наставки за членуване.
▷ Когато срещнем „техен приятел“ и „тяхна книга“, разпознаваме, че формите „техен“ и „тяхна“ отговарят на правилото за съгласуване по род и число (прилагателни и местоимения се съгласуват с имената, които поясняват).
2. Морфология и морфологична норма
2.1. Съществително име
▷ Род: В българския език съществителните имена имат три рода – мъжки (стол), женски (книга) и среден (дете).
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
