ГРАМАТИЧНИ НОРМИ

 

          ◉ Граматиката описва структурните правила на даден естествен език. Дяловете й са морфология и синтаксис.
          ◾ Морфологията групира думите в езика в класове (части на речта) и описва правилата, по които класовете думи се образуват и изменят по форма.
          ◾ Синтаксисът описва правилата, по които класовете думи се свързват помежду си в словосъчетания и изречения.

          ◉ Граматичните норми представят правилата за:
          – образуване и изменение на класовете думи в езика;
          – свързването на класовете думи в словосъчетания и изречения.
          ◾ Граматичните норми на книжовния език се описват в граматиките на съответния книжовен език. Този акт се нарича кодификация на книжовните норми.
          ◾ Книжовните граматични норми са задължителни за писменото официално общуване.
          ◾ Спазването на кодифицираните граматични норми прави общуването ефективно.
          ◾ Спазването на кодифицираните норми е признак за грамотност и носи социален престиж на онези, които ги владеят.
          ◾ В съвременната устна реч се наблюдават отклонения от някои кодифицирани граматични норми. Те се дължат най-вече на естествения развой на книжовния език, както и на влиянието на субстандарта (разговорната реч).
          ◾ Обучението по български език в училище поставя акцент върху граматичните норми, при които има колебания.
          ◾ Граматичните норми, при които най-често се наблюдават колебания, са кодифицирани и в Официалния правописен речник на БАН (2012).

          ► Спазвайте правилата за членуване в следните случаи:
          – при писане на пълен и кратък член;
          – при членуване на съчетания с две съгласувани определения;
          – при членуване на съставни собствени имена с нарицателни в тях.

          ◉ Правила за писане на пълен и кратък член

          ◾ Пишете формите за пълен член -ът/-ят, ако членуваният израз (дума или словосъчетание) в м.р. ед.ч. може да се замести с местоимението той в изречението:
          Мъжът влезе → Той влезе.
          Българският език принадлежи към групата на славянските езици → Той принадлежи към групата на славянските езици.
          Срокът на проекта беше удължен → Той беше удължен.

          ◾ Пишете формите за кратък член -а/-я, ако членуваният израз в м.р. ед.ч. (дума или словосъчетание) не може да се замести с местоимението той в изречението:
          Видях добре човека. → Видях добре той е неправилно изречение и следователно е правилно да се пише кратък член.
          Следващия вторник ще имаме тест. → Той ще имаме тест е неправилно изречение и следователно е правилно да се пише кратък член.

          ► Пишете думите в м.р. ед.ч., които означават прякори или прозвища, винаги с кратък член: -а/-я:
          Васил Левски – Апостола на свободата, Владимир Димитров – Майстора, Петър Моканина и пр.

          ► Правилата за писане на пълен и кратък член често се грешат, защото според правоговорните норми членуваните форми на думите от м.р. ед.ч. се произнасят само с кратък член.

          ◉ Правила за членуване на съчетания от две съгласувани определения:
          ◾ Когато чрез словосъчетанието се означават два различни предмета, граматичната норма изисква да се членуват и двете определения:
          В северните и източните райони на страната се очакват слаби валежи. 
          Правописните и пунктуационните правила са задължителни за официалното писмено общуване.

          ◾ Когато чрез словосъчетанието се означава един предмет, представен с две негови характеристики, граматичната норма изисква да се членува само първото определение:
          Уважавам смелите и решителни хора.
          Бялата и ефирна блуза стоеше чудесно на стройното й тяло.

          Първият и последният мач на отбора в турнира бяха най-слаби. (Означава, че мачовете са били повече от един.)
          Заради слабата игра на отбора се оказа, че това беше първият му и последен мач в турнира. (Означава, че мачът е бил само един.)
          Неспазването на това граматично правило може да доведе до недоразумения  и да породи смислов конфликт.

          ◉ Правила за членуване на съставни собствени имена с нарицателни в тях
          Съставните собствени имена с нарицателни се членуват според правилата за членуване на словосъчетанията в българския език. Срв.: Справка по чл. 37, ал. 3 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (неправилно)
          Справка по чл. 37, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (правилно)

          Съставни собствени имена с нарицателни в тях се употребяват само нечленувани, когато е възможно да се породят двусмислици: 
          Първа градска болница е лечебно заведение с дългогодишни традиции. (Първа градска болница в случая е съставно собствено име.)
          Първата градска болница е лечебно заведение с дългогодишни традиции. (Първата градска болница е словосъчетание, което не е собствено име и означава първата в града болница.)

          ◉ Правило за употреба на бройната форма за множествено число
          ◾ Само съществителните имена от м.р., завършващи на съгласна, които НЕ означават лица, имат бройна форма. След бройни числителни имена и думите за количество колко и няколко такива съществителни се употребяват с окончание -а/-я.
          2 килограма, 8 броя, 10 трамвая, пет щрауса, няколко делфина, колко лева.

          ◾ След бройни числителни имена и думите за количество колко, толкова и няколко съществителните имена от м.р., завършващи на съгласна, които означават лица, приемат само окончания за обикновено мн.ч. на -и, -е, -ове.
          трима ученици, 11 състезатели, няколко участници, двама български царе, трима принцове.

         ► Правилото за бройната форма е в сила и ако между бройното числително, думите за количество и съществителното от м.р. за нелице има едно или повече определения:
          8 нови и мощни лаптопа, сто работещи автомата, два сладкогласни славея, няколко стари миналогодишни учебника, три плътни електронни слоя.

         ► Правилото за бройната форма НЕ е в сила, ако между бройното числително, думите за количество и съществителното от м.р. за нелице има предлог или глагол:
          2 от трудните въпроси, пет са новите апартаменти, три от белите столове.

          ◉ Правило за употреба на формите кого, някого, никого, когото
          Пишете задължително формите кого, някого, никого, когото, ако са налице едновременно следните три условия:
          – формите кого, някого, никого, когото да се отнасят за лица;
          – да бъде възможна замяна на съмнителната форма в изречението с местоименията него (го), му;
          – формите да са употребени самостоятелно (т.е. да не са придружени от съществително) в изречението:
          Ти кого обичаш повече? → Ти него обичаш повече.
          Ти искал ли си пари от някого? → Ти искал ли си пари от него
          Не бих сторила на никого зло. → Не бих му сторила зло.
          Човекът, когото срещнахме, ми е съсед. → ...него срещнахме...

         ◉ Правило за употреба на формите свой, своя, свое, свои (си)
          Формите свой, своя, свое, свои (си) са задължителни, когато е необходимо да се означи, че нещо в изречението принадлежи на подлога: Михаела разхожда кучето си сутрин рано. (т.е. кучето е на Михаела) Срв.: Михаела разхожда кучето й сутрин рано. (Означава, че кучето не е на Михаела, а на друга жена.)
Този човек винаги държи на своята дума.
Всяка коза за свой крак.

          ◉ Правило за употреба на деепричастията
          Деепричастията се употребяват само ако са налице едновременно следните условия:
          – деепричастието означава действие, което е едновременно с действието, означено с глагола сказуемо в изречението;
          – вършителят на действието, означено с деепричастие, е идентичен с подлога в изречението:
          Мислейки за мен по този начин, ти ме обиждаш.
          Говорейки с Петър, забелязах, че Иван идва насам.

          Деепричастията не може да се употребяват, ако сказуемото в изречението е безличен глагол. Срв.:
          Вървейки към мястото на срещата, постепенно се здрачаваше. (неправилно)
          Докато вървях към мястото на срещата, постепенно се здрачаваше. (правилно)

„          ◉ Правила за съгласуване по число:
          ◾ При учтивата форма са в сила следните правила за съгласуване
          – Изговаряйте и пишете в мн.ч. глаголните форми на в състава на учтивата форма:
          Г-жо Христова, Вие сте решили (дошли, казали).

          – Изговаряйте и пишете в ед.ч. глаголните форми на и , както и прилагателните и числителните имена в състава на учтивата форма, ако се отнасят за едно лице:
          Господине, Вие сте поканен.
          Госпожо, Вие сте приета.
          Господине, Вие сте пръв/готов.

          ◾ При съгласуване между подлога и сказуемото в изречението
          Ако в едно просто изречение има повече от един подлог, сказуемото е в мн.ч.:
          Антон, Асен и Александър, новият ни съученик, дойдоха заедно.

          ◾ При съгласуване между определяемо и определение
          При две или повече определения в ед.ч. определяемото също е в ед.ч.: 
          българска и английска реч 
          червена, жълта и бяла роза 
          отличния и слабия ученик.

          ◾ При съгласуване на местоимението чийто със следващата дума:
          – изговаряме и пишем чийто, ако следващата дума е в ед.ч.: 
          учениците, чийто здравен картон липсва
          ученикът, чийто телефон е забравен.

          – изговаряме и пишем чиито, ако следващата дума е в мн.ч.: 
          ученикът, чиито резултати от теста са високи 
          учениците, чиито родители са се обадили.

          ◉ Правила за съгласуване на граматичните времена в текста 

          ◾ Съгласуване на допълнителните времена в текст с основно сегашно време
          В текст с основно сегашно време съпътстващите събития се предават чрез форми за: сегашно време; минало неопределено време; бъдеще време.
          Иван вече знае, че не трябва да лъже. (основно сегашно време сегашно време)
          Господинът казва, че не ви е виждал преди. (основно сегашно време + минало неопределено време)
          По формата на облаците разбираме кога ще вали. (основно сегашно време + бъдеще време)

          ◾ Съгласуване на допълнителните времена при основно минало свършено време
          В текст с основно минало свършено време няма ограничения за граматичното време при предаване на съпътстващите събития.

          ► Когато създавате текст резюме или пишете интерпретативно съчинение, използвайте като основно сегашно време, като внимавате да съгласувате правилно допълнителните глаголни времена.

          ► Когато се колебаете за някоя граматична норма, винаги проверявайте в последния правописен речник или на сайта на Института за български език на БАН, Служба за езикови справки и консултации: http://ibl.bas.bg/ informatsiya/uslugi/konsultatsii/.

          ► Имайте предвид, че прилагането на изброените граматични норми в писмен текст се проверява на задължителния Държавен зрелостен изпит по български език и литература. Постарайте се да ги овладеете добре.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave