ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“
(АНАЛИЗ)

 

          „Мадам Бовари“ е първото публикувано произведение на Флобер. Той започва да пише романа през 1851 г., след като се завръща от своите пътешествия из Ориента. Сюжетът му е подсказан от действителна случка с един ученик на баща му, чиято втора жена се самоубива. Онова обаче, което Флобер иска да постигне, е съвършено новата разработка на баналния сюжет. Неслучайно подзаглавието на романа е „Провинциални нрави“. По-важните принципи, на които стъпва Флобер, са следните:
          1. За разлика от романтическите романи, които се съсредоточават върху препятствията пред влюбените, а щастливият край е ознаменуван от сватбени камбани, при Флобер романът започва със сватбата и показва трудностите, през които минава човешкият живот.
          2. За разлика от изключителните герои на романтическите романи, чиято драма се развива при необикновени обстоятелства, Флобер показва нормални хора, действащи в делнична среда. Тези герои са показани не като изразители на авторовите идеи, а чувстващи и мислещи със собствените си сърца и глави.
          3. За разлика от утвърдената литературна практика, при която читателят вижда света през очите на разказвача, който му посочва кое е добро и кое зло, повествователят в романа на Флобер е напълно скрит зад изобразения свят. Ако в думите му има изразени някакви възгледи за света, то те принадлежат на героите (в случая на Ема Бовари), но не и на автора. Авторът се отнася напълно безпристрастно към техните постъпки и ценности - не им съчувства, защото ги смята недостойни за съчувствието си, но не ги и съди. Оставя на читателя сам да реши как да възприеме изобразения свят и да му даде морална оценка.
          4. За Флобер стилът на писане е изключително важен. С начина, по който думите изграждат картината на повествованието, трябва да се внуши същността на изобразения свят - неговите форми, аромати, думи... Само така читателят ще се потопи напълно в действието и ще може да го почувства отвътре.
          5. В на пръв поглед обективно изобразения банален свят Флобер чрез конструктивни подходи и езикова игра придава символична стойност на героите си и на отделни събития. В „Мадам Бовари“ главната героиня Ема е олицетворение на банализираната романтичност, аптекарят Оме - на банализираните просвещенски практики. В сърцето на романа, осма глава на втора част, прелъстителската сцена е разположена в рамките на селско-стопанско изложение и любовните трепети и слова иронично се сливат с езика на пазара за животни, торове и модерно за времето си земеделие и животновъдство.
          Реализирането на тези нови принципи на художествено изображение се оказва за Флобер изключително трудна задача. Той често споделя творческите си мъки в писмата до своите приятели. Отнема и му и доста време, за да завърши романа. Едва през 1856 г. започва да го печата в „Ревю дьо Пари“. Веднага след излизането на последния брой Флобер и издателят на списанието са изправени на съд с обвинението за „накърняване на обществения и религиозния морал“. Интересно е, че прокурорът мотивира своята атака не с изобразените действия на героите, а с начина, по който авторът ги представя. Читателят, свикнал да му се казва как е правилно да се възприема светът, може да се обърка от авторската безпристрастност и да възприеме възгледите на героите като препоръчително поведение. В случая с Ема Бовари и нейните радости в изневярата - като подкана за прелюбодейство. Освен това прокурорът смята, че реалистичният метод на Флобер изкривява традиционните представи за красота и добро, изобразявайки страни от действителността, които до този момент са възприемани като недостойни за изобразяване в литературата.
          Благодарение усилията на своя адвокат, който произнася блестяща защитна реч, Флобер е оправдан и романът може да се отпечата в отделна книга. Това става през 1857 г. веднага след процеса. Реакцията на публиката обаче е доста вяла. Единствено по-проникновените литератори, сред които е и самият Виктор Юго, оценяват новаторското майсторство на Флобер. С течение на времето обаче принципите, върху които е изграден „Мадам Бовари“, се възприемат от следващите поколения писатели реалисти, а романът на Флобер трайно заема мястото си на един от шедьоврите на световната литература.
          Историята, разказана в романа, е извънредно проста. Младият лекар Шарл Бовари, който е напълно под влиянието на амбициозната си майка, среща при една от визитите си в чифлика на чичо Руо красивата му дъщеря Ема. Израсла в манастир, тя е изградила представата си за живота и любовта единствено от романите, които е чела като девойка. Шарл, който по това време е вдовец, се оженва за Ема и двамата се заселват в малко градче близо до Руан. Шарл обожава младата си жена, но тя, която се е надявала, че бракът ще й осигури мечтания вълнуващ живот, скоро се разочарова от мъжа си, когото смята за скучен и беден духом. Изпаднала в депресия, Ема започва да боледува. Затова Шарл решава да се преместят в по-голям град, където жена му ще има повече развлечения. В град Йонвил семейството се запознава с местния аптекар Оме, в чиято къща живее младият Леон, помощник на местния нотариус. Ема веднага се влюбва в красивия младеж, но той скоро заминава за Париж и тя отново остава сама.
          Междувременно Ема ражда момиченце, което наричат Берта. Но и това щастливо събитие не е в състояние да я извади от чувството за празнота и безсмислие, в което се намира постоянно. Затова започва да търси разтуха в пазаруването на редки и разкошни вещи. Хитрият търговец Льорьо усеща слабостта на Ема и започва целенасочено да я въвлича в дългове. В този момент Ема среща местния земевладелец и ерген Родолф Буланже. Тъй като тя непрекъснато търси силни романтични преживявания, за опитния съблазнител не е трудно да я покори. Въодушевена от новите чувства, Ема продължава още по-бясно да купува луксозни предмети. Планира и бягство с Родолф, но той в последния момент й изпраща хладно писмо за сбогуване и изчезва. Ема отново изпада в депресия. За да я разсее, Шарл я завежда на театър в Руан. Там тя отново среща Леон и двамата скоро стават любовници. Междувременно Льорьо започва да я притиска да погаси дълговете си. Ема няма откъде да намери парите, защото ще трябва да признае всичко на Шарл, пък и той не разполага с такава сума. Обръща се към двамата си любовници, но и те й отказват помощ. Така изпадналата в отчаяние и безизходица Ема взима крайно решение и се отравя с арсеник.
          Шарл не може да се съвземе след смъртта й и скоро умира. Малката Берта е дадена за отглеждане у роднини, които едва изчакват да поотрасне, за да я дадат работничка във фабрика за прежда.

          1. Сюжетът и хуманитарните търсения на времето

          Общоприето е мнението, че „Мадам Бовари“ въздейства като модерен роман единствено в своята цялост, а не в отделни епизоди. Защото е написан не с романтически техники, в които отделни изключителни случки осветяват цялото, а чрез бавно и постепенно натрупване на детайли, описания, малки събития, персонажи и т.н. се постига фина мрежа от усещания и значения, които от разказ за баналния живот го превръщат в роман, който се чете с интерес и събужда спонтанни чувства. Тоест Флобер не отразява само делничния живот - това би довело до един банален роман, а го обработва художествено, за да внуши сетивно движещите сили на живота. Това е изключително трудна задача.
          Разказаната история и участващите в нея персонажи са взети от света на дребните буржоа, тоест от един свят на постоянно повтарящи се банални ситуации и думи, в който няма пориви, няма изключителност, не се случва нищо различно от постоянно повтарящото се всекидневие. Но начинът, по който историята е разказана, е изключителен: читателят, от една страна, я възприема като банална, но в същото време му е интересно какво става в главите на тези обикновени хора; в разказа липсва оценъчност и в същото време чрез чувствено възприемане на този обективно и хладно изобразен свят читателят изпитва симпатии, отвращение, близост, отхвърляне и т.н. За да си изгради постепенно сам преценки за подобен свят, в който би могъл да попадне или вече е попаднал. Само един пример. Към края на романа Флобер въвежда фигурата на един сляп, налудничав нещастник, който се навърта около дилижансите в Руан и пее една закачлива песничка за любовни трепети. Естествено той попада в полезрението на Ема, която всеки четвъртък взема дилижанса „Лястовицата“, за да се среща с любовника си Леон. Когато Ема, след като е изпила отровата, умира, и тази сцена на агония бива разказвана натуралистично безпощадно, през прозореца на дома си тя чува същата песен. По волята на случайността слепецът идва в Йонвил, за да вземе някакво мазило от аптекаря. Чисто символично слепецът се явява пратеник на ада, защото, чувайки песента му, Ема почва „да се смее с жесток, безнадежден смях“ и „едно сгърчване я метна върху постелята... Тя бе престанала да съществува.“ Възмездието е настигнало прелюбодейката.
          В целостта на романа глава седма от първа част има подготвителна функция. Тя въвежда читателя в душевния свят на Ема и нейното разочарование от брака. В края на главата ще се появи надежда за промяна - поканата за гостуване в замъка Вобиесар. А епизодът в замъка е първият възлов момент от действието, който ще накара Ема да „реализира мечтите си“. Дотогава разказът е представял предимно живота на Шарл Бовари - с него започва и завършва романовото действие. В предходната шеста глава е описана биографията на Ема, като е наблегнато на четивата, с които е отраснала и които са оформили представите й за света.
          Разказът в този епизод отговаря на въпроса какво поражда неудовлетвореността на Ема Бовари от живота, който е принудена да води. Тя е селско момиче, което обаче има хубава външност, образована е в манастирско училище, но скришом е четяла романтични романи, разказващи за вълнуващи любовни истории с графове, баядерки, султани, каляски, тигри, лъвове и каква ли не още екзотика. Среща се с Шарл тъкмо когато жената в нея заговаря и присъствието на мъж я кара да се опита да повтори прочетеното. Затова сватбата става много бързо. От чифлика на баща си Ема попада в малкото градче Тост, където Шарл има практика, и тук се сблъсква с баналния дребнобуржоазен живот - всеки ден прилича на предишния. При това заедно със съпруг, който й се възхищава и истински я обича, но е напълно различен от мъжете в романите, които е чела. Шарл е отдаден на работата си, постоянно зает, прагматичен човек без особени пориви или познания за изкуство и светски живот. Като всеки дребен буржоа и той спи с нощна шапчица и повтаря едни и същи думи до безкрай. На всичко отгоре покорно слуша майка си, свекървата на Ема, която по време на престоите си в дома им всячески се стреми да я поучава и ограничава. С други думи, бракът не я отвежда в бленуваните страни, а в баналното всекидневие. Ема не може да се помири с това. Представите й са по-силни от действителността. Ако погледнем този частен случай, веднага ще установим, че това е болест на епохата - литературата, изкуството на властващия Романтизъм налагат образи на екзотика, на изключителност, а в действителност масата от хората живеят на дребно, всеки ден им се случва едно и също. Как да се живее в подобен свят? Това е централният въпрос, който ще разгърне романът оттук насетне.

          2. Конфликтът като сблъсък на ценности

          От казаното става ясно, че проблемът в живота на Ема идва от сблъсъка между нейната мечтателност, за която тя има готови образи от романтическата литература, и опита й да приложи тези представи в действителността. Това е и причината, заради която героинята на Флобер често е сравнявана с Дон Кихот. Но развоят на действието няма да я извиси до благородството на Сервантесовия герой, а ще я отведе до крайната безизходица, защото Ема се опитва да реализира мечтания свят в грях, скришом, само за себе си. И ако сблъсъкът между илюзия, идеал и действителност в епохата на Дон Кихот поражда велики приключения, в епохата на Ема Бовари той носи разочарование от една лишена от приключенски дух, прагматична, еснафска форма на социален и личен живот. Третото съсловие, чиито най-изявени представители и водачи са осъществили Просвещението, не може все още да понесе енергията на новото. Напротив, то опошлява дори прекрасни идеи като списания за наука, изложби за новости и т.н., както това може да се види в образа на аптекаря Оме. В глава седма същински конфликт още няма. Има противопоставяне на мечтателните представи и спомени на Ема срещу сивото ежедневие. Поради тази причина и персонажите са ясно групирани - младата съпруга живее с мечтите си, а всички други - с грижите на делника. Този сблъсък пронизва целия роман.
          Около Ема се въртят типични фигури от средата и епохата. Аптекарят Оме е тежък случай на опропастените идеи на Просвещението. Той е самодоволен и тържествуващ, разумът му е подчинен на материалната полза, а активността - на добиване на провинциална слава. Любовникът на Ема Родолф е типичен провинциален донжуан, а другият - Леон, е глуповат, но користолюбив момък, който ловко използва ситуацията. Търговецът Льорьо, който чрез своите кредити ще доведе Ема до крайно отчаяние и смърт, е ярък представител на лихварите, които познаваме от творчеството на Балзак, и символ на връзката между баналния свят и парите. Всички основни герои не са особено сложни като психика и светоглед, с изключение на Ема.
          В развитието на действието се проследява едно постоянно повтарящо се време с едни и същи действия, без впечатляващи характери, без забележими събития. Ема Бовари осъзнава конфликта между дребнавия провинциален живот и романтичните си представи, но продължава сляпо и егоистично да следва образците, внушени й от романтическата литература. Това я води до гибел. Което ще рече, че в баналния, дребнобуржоазен начин на живот тя няма никаква опора. В него тя не намира и грам благородство, което да подаде ръка на мечтателността - напротив, всички я използват, докато я унищожат. Това послание на реалиста Флобер е убийствено критично за света, който изобразява.

          3. Героите на романа като мяра за човешкото

          В глава седма героите са групирани по принципа - Ема срещу всички останали. Останалите са: съпругът й Шарл, неговата майка и маркиз Д’Андервилие. Всъщност такава е и основната тема - самотата, отчуждеността на младата съпруга. Шарл е типичен дребен буржоа - посредствен човек, израсъл в един негероичен свят под опеката на майка си, не особено добър ученик, завършил не от първия път, без широки интереси за света около себе си и съответно без емоционални проблясъци, ненаучен да изразява себе си, но трудолюбив, упорит, прагматичен, е добро здраве. Майка му съответно се опитва да бъде опекун и на Ема - да я научи на спестовност, на подреденост (от предходната глава на романа читателят знае, че тъкмо това са норми, които младото момиче отхвърля). Маркизът, макар и с балгородническа титла, е нагаждач, това е подсказано от фразата, че е бил държавен секретар по време на Реставрацията. Той също не безкористно и благородно, а воден от дребни политически сметки прави малки дарения, общува е обикновените хора, кани гости и т.н. Дори поводът да покани семейство Бовари е благодарност за калемите за присаждане на череши - за лечението той си е платил. Може би само излекуваният горски пазач е по-различен, защото подарява на съпругата на своя лечител малка италианска хрътка. Но това е образ, който не се развива, а служи само за подчертаване на контраста с останалите.
          Самата Ема не е лишена от практичност - помага на съпруга си в писането на сметките, управлява къщата си, посреща го с храна дори късно вечер, сдържа емоциите си спрямо свекървата. Но онова, което й пречи да види, че съпругът й я обожава, че любовта му, макар и дребнобуржоазна, е истинска, са представите в главата й. Тя ги налага като непроменлива матрица спрямо окръжаващото я и установява, че то е коренно различно. Важен от гледна точка на психологическата убедителност е фактът, че тя не може да разговаря за тези неща с мъжа си, защото той не умее да се замисля за себе си и да се изразява. Вместо да се опита да го развие поне малко, Ема бяга. Всъщност всичките й опити да осъществи представите си, са бягства, а не борба. В глава седма тя бяга или в мечтите си (разказът започва е романтиката на медения месец), или в природата, или в надеждите, които й внушава поканата за гостуване в замъка. Любопитен детайл е името на хрътката - Джали. Така се казва козичката на Есмералда
от „Парижката Света Богородица“ на френския писател романтик Виктор Юго. По този начин Флобер внушава на читателя връзката между двете героини. Но докато за красивата Есмералда ще се състезават истински романтически герои, то за красотата на Ема няма да има битка - ще я употребяват посредствени провинциални мъже и тя, заслепена от представите си, няма да разбере разликата между истинската романтика и романтичните клишетата. Така в крайна сметка в романа не остава нито един образ, с който читателят да би искал да се идентифицира.

          4. Образът на света, създаден от романа

          Както вече споменахме, образът на света в романа „Мадам Бовари“ е двойствен. Изобразеният свят е един, а начинът на изобразяване внушава друго усещане за него. От една страна, романът показва дребнавия живот на френската провинция, но от друга страна начинът, по който са подредени думите - дори като музикалност на отделните изречения и особено в цялостната композиция, не оставя читателя нито за миг безразличен към един иначе лишен от чувства, страсти и пориви свят, а го въвлича в емоционално съпреживяване, събуждащо усещания, емоции и размисли. Изобразеният свят е непроменлив, сякаш заспал, но изображението е динамично и чувствително.
          Тази постройка на романа придава дълбочина на иначе плоския сюжет – една неудовлетворена жена се разочарова от брака и в опитите си да постигне мечтаните удоволствия се отдава на изневери, които финансира с кредити. Докато този чисто консумативен живот не я доведе до последното възможно бягство - самоубийството.
          За да изгради тази модерна постройка, Флобер извършва историческа промяна в начина на разказване. Най-напред се отказва от установената практика разказвачът пряко да се обръща към читателя, за да коментира, да дава указания, да насочва, както прави Балзак. При Стендал също е така, но понеже той отделя повече внимание на психологията, в романите му често се изобразяват вътрешните преживявания на героите, с които читателят може да се запознае непосредствено. Флобер постъпва по съвсем друг начин. Неговият разказвач се скрива напълно зад действията на героите. Така успява да внуши чувство за обективност и достоверност. В същото време дава възможност на героите да изразят пряко своите чувства и убеждения. Това се постига чрез тъй наречената „съпреживяна реч“ – от една страна, разказът се води от повествователя, но начинът на изразяване е този на героя. Всъщност точно така започва и глава седма. Описанието на мечтания меден месец е направено от повествователя - няма кавички, няма пряка реч на Ема, но читателят не може да сбърка - това са нейните представи, чувства и мечти.
          Този начин на разказване превръща романовия свят в предизвикателство за читателя, защото ту го кара да се приближава до героите и да преживява света през техните очи и чувства, ту да гледа хладно и обективно, за да отсъди сам.
          Друг важен момент в повествователното решение на Флобер е използването на пейзажа за предаване атмосферата на действието, както и да внушава определени идеи. Такава например е ролята на залеза, с който започва глава седма. В началото той носи дъх на лимонови дръвчета, но в края на епизода навява страх като „тъмна колонада, изрязана на златист фон“ и по този начин предава душевното състояние на Ема - мечтателната й обсебеност от екзотиката и в същото време страха от самотата. Психологическото състояние на героинята е предадено умело и в края на главата. След поредното самотно разочарование в душата на героинята се появява нова надежда: „В края на септември в нейния живот се случи нещо необикновено: тя бе поканен във Вобиесар у маркиз Д’Андервилие“. Макар че очевидно са поканени и двамата с Шарл, фразата показва психологическите разлики в преживяването на събитието. За Шарл посещението в замъка е част от делника - той всеки ден общува с пациентите и за него поканата не е нищо особено. За Ема обаче поканата означава влизане в един друг свят - светът на аристократичните салони, за които до този момент само е чела в романите.
          Ако продължим да анализираме, ще открием колко важна е и ролята, която играе описанието на къщата. Най-напред Ема си я представя катофвейцарска планинска вила или старинна шотландска къща, т.е. като нещо екзотично и затова привлекателно. После къщата се превръща в дом, от чийто прозорец се дочува музика, дом, който за Ема е символ на семейния уют. По-нататък обаче се появява изречението: „както разорен човек гледа през прозорците хора, седнали на трапезата в неговия предишен дом“. Тук разказът започва да внушава чувството за невъзможност и загуба. Малко по-късно се появява един „напуснат павилион“ с „лишеи около трите прозореца с винаги затворени капаци, които се ронеха, гниещи върху ръждясалите си железти пръчки“. Това е образът на рухващия дом, който е основна тема на целия роман. Тази поредица от тънки символични внушения приключва с пристигането на двойката в замъка „по здрач, когато в парка запалваха книжните фенери, за да светят на колите."  Различните образи на къщата с техните различни емоционални внушения изграждат скелета на душевните преживявания на Ема: мечта - желана реалност - загуба -разруха - надежда.
          Така думите, изграждащи света на романа, рисуват предмета на повествованието - баналния живот в провинцията, но заедно с това създават предпоставки за едно живо, не банално възприемане на разказа от страна читателя, който преживява сякаш „отвътре“ душевните драми на героите.

          5. Мястото на „Мадам Бовари“ в културната история

          Най-същественото влияние, което оказва романът върху развитието на световната литература е свързано най-вече с новаторския модел на разказване. Този нов метод е оценен още от съвременниците на Флобер - например от Бодлер и братя Гонкур. Но получава сериозното си развитие, когато европейската литература се насочва основно към психологията на героите. За психологическата убедителност на повествованието най-много помага откритият от Флобер похват на „съпреживяна реч“. Освен това редица от разработените в „Мадам Бовари“ мотиви започват да се появяват като скрити цитати в произведенията на най-значителните европейски автори от началото на 20. век. Сред тях се открояват имената на Артур Шницлер, Марсел Пруст, Франц Кафка - емблематични фигури в развитието на европейския модернизъм. Поредицата от автори, повлияни от Флоберовия начин на писане, може да се продължи с първомайстора на обществения роман Томас Ман, с драматургичната техника на Чехов, за да стигне в наши дни до анализите на „Мадам Бовари“, които прави нобеловият лауреат, перуанецът Марио Варгас Льоса, обясняващ занаята на романиста.
          Към романа на Флобер най-често от другите изкуства посяга киното - първата му екранизация е от 1932, а последната засега е от 2015 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave