Индивидуализмът като нравствен принцип на буржоазната етика и философия изтъква на преден план отделната разумна и творческа личност, изисквайки пълна свобода за нейното развитие и за признаването на абсолютните й права в обществото. Според неговите първи теоретици, той се съдържа в „неизменната човешка природа“, откакто свят светува, но става модерна и предпочитана насока в мисленето и действията на човека едва с настъпването на Новото време. В епохата на формиране на буржоазните отношения индивидуализмът изиграва определено положителна роля в борбата за освобождаването на личността от ограниченията на феодалните порядки и от задушаващия диктат на църквата, обсебила до този момент всички сфери на живота. Но дори и в най-добрите си прояви по времето на Ренесанса и особено в завършения си вид, който получава в концепциите на просвещенските мислители от XVIII век, индивидуализмът носи в себе си едно неразрешимо противоречие. Това е несъвместимостта между превъзнасянето на силната личност и защитата на частната собственост като стимул за взаимната заинтересованост на хората по пътя към прогреса, от една страна, и призивите на просвещенците за свобода, равенство и братство — от друга страна.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com