ДАНИЕЛ ДЕФО – „РОБИНЗОН КРУЗО“
СЕБЕДОКАЗВАНЕТО НА ЧОВЕКА В РОМАНА
Книгата на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“ представя в нова светлина човешките възможности, олицетворява силата на духа и преодоляването на трудностите чрез упоритост и издръжливост.
В романа си Даниел Дефо прокарва идеята за личностната устойчивост на човека, поставен в условията на естествена и първична природа, изправен пред задачата сам да се справи с обстоятелствата и бедите, в които изпада, за да може да оцелее. Големият просвещенец търси ролята на разума и на знанието в това оцеляване, проследява творческата активност на съзнателната човешка личност и нейната цивилизационна дейност, в резултат на която човек опознава и възпитава самия себе си.
В първа глава на романа, чрез автобиографичен разказ в първо лице, единствено число — средство за постигане на по-силно внушение на повествованието, пред читателя е представен образът на герой, непритежаващ в особено голяма степен качествата на личност от просвещенската епоха. Попаднал на необитаем остров, далеч от цивилизацията и обречен на самота, корабокрушенецът е изправен пред дилемата дали да се примири, или да се бори. Примирението означава да живее, доколкото му стигнат припасите, и да разчита единствено на Божията милост да бъде спасен. Другата алтернатива пред него е да се бори с несгодите и с природата, с неочакваните изпитания, пред които го поставя съдбата на острова. Робинзон Крузо открива творческите, съзидателните сили в себе си и дори изживява нравствено пречистване. Много по-късно, когато се завръща в родината си, той вече е нов човек.
Жаден за приключения, екзотика и силни усещания, героят предпочита сам да стигне до заключението какъв трябва да бъде и как трябва да протече животът му. Това е естественият порив на младостта за трупане на познание и опит с поемане на всички изпитания и рискове, които могат да се изпречат пред него.
Трудностите на необитаемия остров са свързани с физическото оцеляване. Поведението на Робинзон Крузо утвърждава идеята, че в екстремни ситуации човек открива неочаквани сили в себе си. Героят се научава да говори езика на природата, да води диалог с нея. Това е роман едновременно за оцеляването и за възпитанието на чувствата.
През време на целия си престой на острова героят се сблъсква с препятствия, които изискват от него силна мобилизация, отговорност и опит. От самото начало ясно се откроява желанието му за борба с на пръв поглед безизходната ситуация. След като прави списък на положителните и отрицателните неща вследствие на корабокрушението, морякът осъзнава колко благосклонна към него е била съдбата, оставяйки жив единствено него от целия екипаж: „Само аз бях откъснат от екипажа, за да избегна смъртта.“
Робинзон започва да се адаптира към условията и се опитва да намери начин да оцелее. Без да разполага с опит и подходящи инструменти, той съумява да използва природните дадености и по този начин малко по малко подобрява начина си на живот. Героят успява да си направи мебели, да прегради „пещерата си“, да опознае климата. Стъпка по стъпка той се приспособява и става „господар“ в един самотен свят. Добил вече самочувствие и вяра в собствените си сили, Робинзон продължава да доразвива и оскъдните си умения в областта на земеделието, животновъдството и грънчарството.
Съвсем случайно хвърлил семената от храна за птици в една нива близо до убежището си, корабокрушенецът открива, че може да се възползва от тях, след като благодарение на дъждовете те израстват в класове на обикновен ечемик. При вида на тези „спасителни стръкчета“ героят изпитва истинско щастие и благодарност. Това го подтиква впоследствие да си приготвя собственоръчно хляб, за да се изхранва. Нужни са дълги занимания и упорит труд, за да се справи със собствената си неопитност и незнание.
С течение на времето Робинзон започва да си изработва дрехи от кожите на убитите животни, построява си лодка, с която прави пътешествия в желанието си да опознае острова. Не след дълго успява да си направи глинени съдове, като влага много сили и търпение. Чрез ежедневния си труд, Робинзон Крузо калява духа и уменията си. От един незрял и неопитен млад мъж той се превръща в силен и духовно извисен човек, благодарение на обстоятелствата, на собствената си издръжливост и на своя несломим дух. Животът на острова става по-раздвижен и интересен. С честите си обиколки героят открива нови, потребни за него неща, доразвива практичността си.
Вече по-често корабокрушенецът се замисля за живота си, за грешките и представите си. Главна роля за осъзнаване абсурдност на живота му преди корабокрушението има Библията, която той отваря в един критичен момент в началото на престоя си. Това е книгата, която помага на Робинзон да намери верния път, да се избави от лошите си мисли и да погледне оптимистично на заобикалящия го свят. Авторът отрежда значимо място на свещената книга в своето произведение. Чрез Библията Робинзон осъществява силна връзка с Бога. Тя му вдъхва надежда за живот. След проливните дъждове, когато героят се разболява, той отваря свещената книга и попада на думи, които го изненадват със сходството в неговата ситуация: „Призови ме в скръбта си, аз ще ти помогна и ти ще ме благословиш.“ С разлистването на свещените страници героят намира в тях силна подкрепа и утеха, зарежда се с надежда: „Макар че животът ми не беше лек, духът ми започва да укрепва. Четенето но Светото писание ми донесе успокоение.“
Впоследствие Робинзон Крузо открива недостатъците на човешката цивилизация, която в по-голямата си част се състои от алчни, повърхностни и слаби хора. Разкривайки красотата, необятността и богатството на природата, корабокрушенецът я сравнява с ежедневието на обикновения човек и разбира заблудата, в която е живял. Героят, пречистил се напълно, се извисява духовно и нравствено. Живеейки сам, той преоткрива истинската си същност, надраства себе си и досегашните си представи, нрави и амбиции. Далеч от суетния свят, той осмисля живота си.
На острова Робинзон Крузо се самовъзпитава. Този мотив за възпитанието е представен под формата на пътешествия. Късчето земя променя живота му към по-добро, защото там Робинзон успява да осмисли цялото си съществуване, да осъзнае грешките си: „...макар че на острова разполагах със свобода, все пак за мен той си беше затвор, и то в най-лошия смисъл на света. Сега обаче се научих да го възприемам в съвсем друг смисъл.“
След всичките години, през които героят се установява, обогатява ежедневието си, напълно сам се изхранва и се научава да е подготвен за всякакви трудности, той се сблъсква с още едно неочаквано събитие — срещата с туземеца Петкан. Робинзон го спасява от ръцете на безмилостни канибали и го взема при себе си. При срещата им дивакът не говори на разбираем език, но с времето Робинзон се превръща в негов учител, покровител и приятел. И ако в началото Петкан му няма доверие, то впоследствие той разбира, че има пред себе си истински човек — искрен и добър. Робинзон се превръща за Петкан в господар и учител. Корабокрушенецът го научава на всичко, което знае и може: „Бях възхитен от него. Направих всичко възможно, за да го науча на всичко, което знаех... той беше толкова весел и доволен..., че с особено удоволствие разговарях с него.“ Между дивака и господаря се установява приятелство, скрепено от искреност, доверие и духовност. Останал сам поради непокорството и неразумието си, преосмислил своя живот, достигнал до истината за силата, която дават на човека достиженията и прогреса, героят ги предава на своя ученик, за да стане той по-добър и по-силен.
През всичките двадесет и седем години на острова, Робинзон Крузо доказва на себе си как човек, разчитащ на собствените си сили, упоритост, воля за живот и трудолюбие, може да оцелее сам сред природата, осланящ се на вярата и надеждата, на дълбокия смисъл на живота.
Романът на Даниел Дефо „Животът и чудните приключения на Робинзон Крузо“ е представителна творба за Английското просвещение. В образа на корабокрушенеца са закодирани силата и оптимизмът на човека. С това тази велика творба надхвърля границите на националната култура и конкретната епоха и се превръща в неизменен спътник на човечеството.
Романът утвърждава вечни човешки стойности. Робинзон Крузо проявява ценни човешки качества: мъжество, оптимизъм, практичен ум, изобретателност. Съдбата му може да бъде видяна и в символичен план: при каквито и обстоятелства да бъде поставен човек, той трябва да открие в себе си силите, които ще му помогнат да оцелее, но е необходимо да запази човешкото в себе си.
Димитрина ЛАЛОВА
@bgmateriali.com
