ИВАН ВАЗОВ – „ЕДНА БЪЛГАРКА“ II ЧАСТ
„ДА НАПРАВЯ ТОВА ДОБРО… КЛЕТНИКУ!“
Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина – трябва да донесе на бунтовника хляб и дрехи, както и да го укрие.
В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо“, „сирак“, „болно“ трогателно очертават нещастието на възрастната жена. Тъй като детето е сираче, тя се чувства отговорна за живота му и с присъщата й упоритост се опитва да го спаси, като не жали сили и средства. След като нищо не помага, последната й надежда е в молитвата за здраве. Това е причината да тръгне в късния следобед към Черепишкия манастир. Илийца осъзнава, че предприетото пътуване е рисковано за живота й. С израза „лошо време“ Вазов отново напомня за размириците и за дебнещите опасности. Възрастната жена е чула за разбитата чета и за турските потери, но не може да не направи за болното дете това последно усилие. Ето защо веднага разбира кой е непознатият момък: „От ония е, дето ги гонят сега!“. Представянето на тази опасна ситуация добавя нови щрихи към характеристиката на героинята. Във време, когато дори мъжете не смеят да излязат от домовете си, тази смела, майчински грижовна българка намира сили да надмогне страха в името на децата.
Съвсем естествена е първоначалната й уплаха. Чудатите дрехи и пушката са знаците, по които Илийца преценява, че непознатият е от онези момци, дръзнали да се изправят срещу поробителите. Веднага разбира, че го грози опасност – може потеря да го залови или българи да го предадат: „Как ще се скрие в Челопек! Там е огън сега – ще го предадат на турците“. Жената внимателно обмисля ситуацията и не дава на момъка напразни надежди. Със състрадание и болка наблюдава отчаянието, което се изписва по лицето на бунтовника, и спонтанно му обещава помощ – ще се върне през нощта и ще му донесе хляб и дрехи. Баба Илийца е християнка и не може да откаже помощ на изпаднал в беда човек, и то в момент, когато се надява на Бог да изцели болното дете.
Вътрешният монолог на бързащата към манастира Илийца най-пълно разкрива мотивите й, които я ръководят в благородното й дело. Тя е убедена, че трябва да направи добро. От цялата си душа моли Богородица да закриля бунтовника, защото той е поел пътя да защити рода и вярата си. Изразът „... българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става“ говори за патриотичните подбуди на българката, която разбира, че свободата и вярата изискват жертви. Водена от човеколюбието, от патриотизма си, от християнския и майчиния си дълг, Илийца решава да се бори за два живота – на детето и на бунтовника. Знае, че изпитанията ще са трудни, но е убедена, че ако сториш добро, ще получиш добро.
@bgmateriali.com
