ДА ОСЪЩЕСТВИШ МЕЧТАТА СИ
(Из „Принцът и просякът“ – Трета глава)
Трета глава заема особено важно място в сюжета на творбата. В нея се разказва за срещата между принца и просяка, която се оказва съдбоносна и за двамата герои. Тя променя за дълго време живота им и ги пренася в светове, чиито правила не познават.
В началото е продължена темата за неравенството между хората, за бедността и богатството, но и за мечтите, които преобразяват човека: „Том се събуди гладен и пак гладен тръгна да се шляе, но мислите му бяха изпълнени с призрачното великолепие на неговите сънища“. Именно бляновете отвеждат просяка отвъд крепостните стени, на място, което не познава. Бедняшкият квартал изчезва и погледът на момчето е привлечен от великолепието на дворците. Описанието им е подробно и е направено през погледа на човек, който за първи път в живота си вижда онова, което само е сънувал. Изразите „се вторачи“, „радостно изумление“, „разтуптяно сърце“, „очите му се разшириха“ разкриват огромното вълнение на героя. В този момент той осъзнава, че мечтата му да зърне „принц от плът и кръв“, се сбъдва. Устремен към нея, Том не вижда, че световете на богатите и на бедните са разделени от позлатени решетки, които не могат да бъдат преодолени, че тълпата от просяци и безделници е там, защото се надява единствено на милостиня, подадена през тях.
Гледката зад решетките е впечатляваща и на просячето му се иска „да изкрещи от радост“. Не завист, а възхищение изпълва цялото му същество. Марк Твен успява да предаде вълнението и на читателя, като описва портрета на Едуард през погледа на Том. Без да говори за дрехите на просяка, противопоставянето е видимо. Всеки елемент от облеклото на престолонаследника разкрива лукса и богатството, в които живее той, и едновременно подчертава нищетата на неговия поданик.
Грубостта на войника става повод за срещата между двамата герои. Възмущението на Едуард е спонтанно, а постъпката му е свидетелство за човечността и състрадателността му.
Ако портретите на Том и Едуард бележат различията в материалното състояние на семействата им, подчертават нищетата на единия и богатството на другия, то диалогът откроява онова, което ги сближава. Оказва се, че един принц и един просяк могат да намерят общи теми на разговор, да се вълнуват от едни и същи неща, да имат сходни проблеми с родителите си. Става ясно дори това, че в някои отношения просякът е по-богат от принца.
Диалогът разкрива различни черти от характерите на героите. Наситен е с хумор и искреност. Том изненадва принца с разсъжденията си и с умението си да разказва увлекателно и с достойнство за трудния си живот. Без да се самосъжалява, говори и за тормоза от близките си, и за глада, но и за веселите моменти, преживени с приятели. Едуард не познава този живот. За първи път чува, че има деца, които заспиват гладни и имат една-единствена дреха на гърба си. Животът на бедното момче го привлича с нещо, което той самият не притежава – свободата да прави онова, което му се иска. Осъзнал, че живее като затворник в позлатена клетка, възкликва: „Ако можех да се облека в одеяния като твоите, да се събуя бос и да се потъркалям до насита в калта веднъж, само веднъж, без никой да ми мърмори и да ми забранява – в името на това, струва ми се, бих се отказал и от короната!“.
Том и Едуард разменят дрехите си от любопитството да се докоснат поне за миг до живота, който нямат. Онова, което не предполагат, е, че съдбата им е подготвила изненада. Не само са родени в един и същи ден, но толкова си приличат, че никой не би могъл да ги различи. Повествователят възкликва: „... о, чудо!“.
Всъщност, без да е фантастичен елемент, необичайната прилика между момчетата прави размяната им в живота логична. Тя дава тласък в развитието на сюжета, чрез нея героите попадат в неочаквано трудни ситуации, в които проявяват характерите си.
С приказната история за двамата принцове – на Уелс и на нищетата – Марк Твен отправя към читателите своите послания за доброта, човечност и милосърдие. Ето защо в началото на творбата си е включил мисъл на венециански търговец: „Милосърдието... е двойно благословено; благодат за даващия и за получаващия; то е най-великото величие...“.
@bgmateriali.com
