ДВАМАТА ПРИНЦОВЕ – НА УЕЛС И НА НИЩЕТАТА
„ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ“ – МАРК ТВЕН
През 1881 г. Марк Твен издава първия си исторически роман „Принцът и просякът”. В него се разказва измислена история, но един от главните персонажи – принцът, е историческа личност. Сюжетът на романа представя един много популярен в литературата мотив – този за двойниците. В един и същи ден се раждат две деца, които си приличат като близнаци. Едното дете е първородният син на краля, а другото – третото дете в семейството на много бедни хора.
Всяко от тях живее в своята среда и много иска да види и светове с други правила. Понеже малкият Том Канти живее бедно и баща му често го бие, той мечтае да бъде принц. Принцът пък, който страда от строгите дворцови правила, мечтае да е обикновено момче. Около девет години след раждането им двамата герои се срещат.
Принцът предлага да си разменят дрехите и всеки да заживее живота на другия. Том се съгласява. За него настават трудни дни в двореца – понеже не познава правилата и се държи неадекватно, придворните мислят, че си е изгубил разсъдъка. Принцът пък попада в света на обикновените поданици на своя баща, краля. Запознава се с един бивш войник, Майлс Хендън, и обикаля с него из Англия. Когато отиват в родното място на войника, се разбира, че баща му е мъртъв, а брат му, който е виновен за смъртта на бащата, се е оженил за годеницата на Майлс. След скандал войникът и принцът попадат в затвора и стават свидетели на много ужасни неща.
В това време старият крал умира и предстои коронясването на Том. Принцът се връща в двореца, опознал тежкия живот на обикновените хора, и разкрива кой е. Том потвърждава, че са си разменили ролите и принцът е коронясан. Следва щастлив завършек. Том става част от свитата на краля и животът му, заедно с този на майка му и на сестрите му, е осигурен.
Войникът Майлс Хендън си връща имението и годеницата, а кралят Едуард VI раздава справедливо правосъдие, защото е видял с очите си как унижават и потискат хората.
Така завършва историята за двете приличащи са като две капки вода момчета, които разменят дрехите и социалните си роли. Попаднали в светове, чиито правила не познават, те се ориентират в тях чрез общочовешките ценности, които не са съсловно обвързани. В приключенията опознават другите около себе си, а също и своите социални роли и възмъжават като достойни хора. Навярно критиката на самозабравилата се съдебна власт и човеколюбивите постъпки на отделни герои от романа го правят не само поучителен, но и интересен за другите изкуства. По него са снимани девет филма, един сериал и има дори рисуван филм с Мики Маус в двете роли. Всичко това доказва, че хората обичат справедливите и благородните постъпки и изпитват удовлетворение, когато лошите и злите получават заслужено наказание.
Двете глави на романа ни запознават с основните герои, с тяхната кратка биография и с общото и за двете момчета желание да опознаят онова, което им е недостъпно. В двата текста информацията се повтаря, но в трета глава тя е разширена и развита значително. Например в първа глава само е споменато, че принцът е повит в коприна и атлаз, а Том – в жалки дрипи, докато в трета глава облеклото, което подсказва материалното положение на героите, е много по-детайлно описано. Най-съществената отлика между първа и трета глава обаче не е в характеризирането на героите, а в обозначаването на времето и пространството, в което ще протече действието на романа. В първата част гласът на разказвача просто изрежда факти, така, както това става в исторически текстове – с точно определяне на времето и пространството, имената на героите и фамилиите на техните семейства.
В трета глава разказвачът ни въвежда в едно време и пространство, което не можем да определим като конкретно историческо: стража и ограда имат всички дворци, а хората са навън, когато е приятен слънчев ден, в който и да е сезон, в която и да е година. След като в първата глава повествователят ни е подсказал за кое историческо време и фигури става въпрос, в трета глава той ги оставя да говорят сами и във взаимното си общуване да проявят своите характери. Така в представите на читателите се свързват точни исторически факти с измислени от автора характери и ситуации.
Четейки текста на двете глави, ще видите, че и в двете семейства – кралското и бедняшкото, има само по един син, а другите деца са момичета. И до ден днешен в Европа е останала традицията само момчетата да запазват фамилното име. Затова тъкмо тях хората възприемат като продължители на рода. В подобно разбиране думата „принц“ добива смисъл на първороден син в семейството, а такива са и Едуард, и Том. Съответно „нищ“ означава човек от ниските слоеве на населението, а „неизброимо богатство“ е белег за високо ценена социална позиция. В крайна сметка изразът уеднаквява двамата герои от човешка гледна точка и отчетливо ги противопоставя социално.
Интересът, който води двамата герои един към друг, определено е интересът към другото, различното, непознатото. Том е отишъл да види онова, за което мечтае – принц сякаш от приказките, богат, красив, безгрижен. Едуард научава в разговора с Том, че има и друг свят, свят на забавления, в който човек е свободен и от нищо не се притеснява – той от своя страна мечтае тъкмо за това. Всъщност всеки мечтае за онова, което няма. Интересът на Том към принца се изразява във възторга, че може да види на живо приказни образи. Интересът на Едуард към Том е свързан с разговора. Въпросите на принца издават неговото добро разположение към поданиците на краля, т.е. определят го като добър бъдещ крал. Крал, който се интересува от народа си, а не само от властта.
С размяната на местата всеки от тях се надява да осъществи мечтите си, всеки мисли, че ще попадне в желания от него свят, в който няма да се съобразява с отредената му социална роля – просякът ще заживее в приказния свят, където без труд и усилия може да е сит и богат, а принцът ще се наслади на приключението да бъде свободен и да се наиграе на воля.
Ако сравним отношението на стража към принца в началото и края на текста, ще забележим, че промяната в отношението е свързана с външния вид на принца. Стражът не го разпознава, защото съди само по дрехите. И действа според външния вид по установена схема – на господаря си дължи почит, а по-низшите трябва да прогонва.
Двете момчета ги обединява времето и мястото, в което са се родили. А това означава, че са от един народ и говорят на един и същи език. Обединява ги позицията им в семейството – първородни синове, обединява ги стремежът им към мечтания свят. Различава ги социалният им произход – единият е бъдещ крал, а другият – беден негов поданик. С други думи, бихме могли да кажем, че не само външно принцът и просякът са двойници, но разликата между тях започва със социалната роля, която животът им е отредил.
Кои характеристики на стража бихме определили като положителни или като отрицателни в съответствието със социалната роля, която той изпълнява? Стражът има за задача да охранява кралския дворец, затова предупредителните думи за прилично държание и отстраняването от оградата могат да бъдат приети като част от неговите задължения. Но грубостта не може да бъде свързана с тях. Както и саморазправата – за това, че е мъмрен за своята грубост, да отвръща с плесница на и без това пострадалия. В допълнение към грубостта и злобата му можем да добавим подигравките и гнева, които ролята му на страж също не изисква.
Том е беден, осъзнава недобрите отношения в своето семейство и социалното си положение, затова е плах. Едуард е възпитан като престолонаследник – осъзнава, че другите трябва да му се подчиняват, че трябва да е добронамерен към народа си и т.н. Затова той води разговора с Том, той прави предложенията и всъщност той е активният герой в ситуацията.
Стотици произведения на литературата използват двойниците като средство да подтикнат своите читатели към размисъл върху едно странно противоречие. От една страна, светът е двойствен – всяко нещо има лице и опако. Изглеждащите външно напълно еднакви хора (например близнаци), може да са напълно противоположни – единият да е добър, а другият – лош. От друга страна обаче, мотивът за двойниците може да покаже и обратното – разликите между хората, се заличават, когато останем голи. Всъщност точно това казва и принцът: „Ако тръгнем, голи, никой не ще може да каже кой от двама ни е Том, кой Уелският принц.“ Значи хората са еднакви в същината си. Способността да покаже едновременно единството и двойствеността на света, превръща мотива за двойниците в любим литературен похват.
@bgmateriali.com
