Не е възможно Валери Петров да бъде сбъркан с друг български поет, защото при никого не може да бъде открито свойственото само на неговия поетичен изказ съчетание на развихрено въображение с мъдра истина, на осъзната печал с игрива ирония. Да проникне в скритото и невидимото, да внуши вечното чрез ежедневното и да открои великото чрез дребното, това е сякаш детска игра за него, но тя се отдава само на родения талант. Двойствеността в художествения свят на Валери Петров не дразни, а напротив - пленява и интригува читателя със скрития смисъл на наглед обикновените, а всъщност изпълнени с многозначителен подтекст случаи, предмети и думи. Двойният поглед към нещата от живота и света е една от най-характерните особености на неговата поезия. Това е сигурният начин да стигне до сърцата на хората, неговият своеобразен „таен език”, с който иска да им внуши своите послания, а не да им ги налага грубо като лозунг или аксиома.
Двойният поглед е и в основата на една от неговите ранни поеми - „Тавански спомен”, в която възкръсва простичката история за любовта на двама млади, проследена от бурното й начало до нейния като че ли предизвестен край. Двойствеността в тази „приказка" за първата любов не е еднопосочна, а се проявява в няколко двойки опозиции, допринасящи за нейното по-сигурно осъзнаване и въздействие.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com