Ахил и Хектор са два от основните персонажи, две от най-емблематичните лица във войната между ахейци и троянци.Тези два образа са колкото еднакви, толкова и различни по отношение на характер и човешки ценности. Двамата герои не си отстъпват нито по смелост, нито по храброст.Те са двете страни на войната, двете страни на двубоя, двете страни на елинското бъдеще, представители на два различни свята, всеки от които със свои закони, принципи и убеждения.
Ахил е многостранен образ - в него кипят както яростен гняв, омраза и желание за отмъщение, така и обич и състрадание, макар и в много малки размери. Със своята храброст и отлични бойни умения, той постига това, което иска. Задоволява гнева си и слага край на тази нелепа война. Докато Ахил може да бъде наречен с прозвището “боец”, ”отличен войн”, то Хектор - другата страна на двубоя, може да се характеризира с определението “човек”, защото той познава любовта, сдобил се е с обично семейство. Хектор също е готов да защити града си и да се бори докрай - достойно и храбро. Ахил и Хектор са различни сами по себе си - единият е отличен боец, но самотен и тъжен, другият - любящ баща, съпруг и син, също толкова отдаден на войната. Това, по което си приличат е, че и двамата дават всичко в името на победата, но с тази разлика, че Хектар прави големи жертви, а Ахил не.
Началото на “Илиада” започва с гнева на един от главните герои в творбата - Ахил. Тази негова ярост е предизвикана от конфликта му с Агамемнон - водачът на ахейците. Освен гневен, разярен и силно ядосан, Ахил е и тъжен, задето царят му е отнел наградата - красивата Бризеида: ”При скоросходните кораби все така гневен седеше сам бързоногият син на Пелея, Ахил богоравен. Нито в съвета отиваше, който прославя мъжете, нито в борбата свирепа; сърцето си мъчеше сам, седнал далеч от желаните битки и викове бойни.”. Ахейският герой е физически силен и здрав мъж: ”моите силни ръце”, но яростта и гнева в сърцето му са толкова силни, а неприазмът и омразата към Агамемнон толкова дълбоки, че това кара Ахил да разговаря с боговете и да потърси тяхната помощ: ”Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам въпреки моята ярост:това по-полезно ще бъде. Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.”. Срещнал подкрепата на своята майка-богинята Тетида, ахеецът започва да съжалява за това, че не е безсмъртен: ”Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен, с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен.”. Но въпреки тази невъзможност за промяна(да бъде безсмъртен)в словата на Ахил личат винаги неговата смелост и борбеност: ”В стана оставам бездеен, товар на земята без полза, нищо че пръв съм във боя сред меднохитонни ахейци. Ала това да забравим, макар да сме много печални, своята ярост в сърцата сами да смирим по принуда. Аз пък смъртта ще посрещна тогава, когато Зевс Олимпийски и други безсмъртни това пожелаят.”. Желанието му за бой и отмъщение също присъстват в думите му: ”Твоето чедо погива и няма назад да се върне, няма дома да го срещне, понеже духът ми не дава аз да живея наравно с мъжете, преди да издъхне Хектор Приамов.”. Представата за този военен герой на коравосърдечен и несъстрадателен боец не е дотолкова правилна. Ахил е представен и като добър приятел и верен другар, готов да даде всичко от себе си , но да защити близките си хора: ”Нека веднага умра, че оставих без помощ да падне моя приятел! Вече аз няма назад да се върна във мойта родина.”. Гордостта е част от силния му характер, една от целите му е да защитава освен военния си дълг, но също себе си и своето собствено достойнство: ”мъртъв ще легна, но нека спечеля велика прослава.”.Определенията, които използва Омир в описанието на Ахил показват не само физическия му облик, но и конкретни черти от характера му: ”вождът Ахил богоравен”, ”бързоног и божествен”,”Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено”,”гордия син на Пелея”. Като цяло Ахил е многостранен образ - в него гори както огънят на войната, гневът към врага и омразата към него, но също в гърдите му тупти едно силно мъжко, геройско сърце, способно да обича и люби. Ахил е герой, който няма правото да бъде безсмъртен, макар майка му да е богиня, но той спечелва със своите дързост,смелост и решителна борбеност.
Ахил е приел тази война сериозно, но изразява своето лично отношение към една личност, към един царски син, който в нелепа битка слага край на най-добрия му приятел Патрокъл и оттогава Хектор, се превръща в неговия най-зъл враг.
Другата страна на двубоя - Хектор, той също е като Ахил доблестен боец, смел и изключително горд: ”Но ме е срам от троянци и от дългополи троянки, ако избягам далече от битката като страхливец, мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя, за да печеля най-хубава слава за мене и татка(…)Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка, нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама, нито на моите братя.”,”(…)по храброст бе първи от конеборци троянци.”. Той е готов да защитава всичко свое сам във войната с ахейците, но същевременно живее под тежестта на спомена за своите разбити войски: ”Аз не послушах съвета, а щеше да бъде от полза. Тъй като вече погубих войската със моята глупост, аз се бия от троянци и от дългополи троянки да не би някога някой по-долен от мене да каже: ”Хектор,подведен от своята сила, погуби народа!”. Гордостта и смелостта са също черти от характера на Хектор: ”Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива? Няма да ида молител и няма той мен да пожали!”, ”Няма да бягам и копие няма в гърба ми да внижеш!” .Но въпреки това в думите му се долавя отчаяние, той чувства , че губи, но не се предава: ”Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни! Гибел зловеща е близо…Няма спасение! Само че няма без смела борба и безславно да падна! Неща велики ще сторя, та бъдните хора да помнят.”. Словосъчетанията и фразите, които използва Омир разкриват личността на Хектор:”меднохитонния Хектор”, ”шлемовеецът, славният Хектор”, ”блестящият Хектор”, ”милият татко”, ”снажният Хектор”, ”светлият Хектор”. Хектор също е една многостранна личност, но за разлика от Ахил, той е създал семейство, до него стои съпруга, която силно го обича. Хектор е както мил татко, така и доблестен боец, той тръгва на война, осъзнавайки какво губи - разделя се с най-ценното в своя живот - семейството, и именно тази негова стъпка го прави достоен герой за подражание. Двете страни на войната, на елинското бъдеще - Хектор и Ахил, се изправят на финален сблъсък, който в крайна сметка определя завършека на войната.
Въпреки молбите на майката, бащата и съпругата на Хектор, сълзите и трогателните думи не са способни да го разколебаят: ”Хекторе, клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка(…)Хекторе, ти си ми всичко:и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!”, ”Хекторе, чедо любимо живота си скъп не погубвай!”, ”Хекторе, рожбо! Чедо обично, това си спомни, враговете отблъсквай, тук зад стените запален.” .Троянецът иска да продължи войната докрай , желанието му за битки и отмъщение е повлияно от отношението му към най-върлия му враг-Ахил. Силна омраза изпитва Хектор към него: ”В гърдите си имаш сърце от желязо.”,”Богоподобни Ахиле, във мен не може да улучиш! Само бъбривец ти беше и хитър измамник на думи,за да ме сплашиш,та аз да забравя и сила,и храброст.”.От своя страна ахеецът също ненавижда троянския син, за това че го е разделил от най-скъпия му приятел Патрокъл: ”Глупчо безумен! След него аз станах по-храбър защитник.”,”Куче! Недей ме заклева в родители, ни в колени!”, “Хектор омразен! Между тебе и мене не може ни обич да има,нито пък клетви.Своята храброст спомни си, понеже сега ти е нужно копиеборец юначен и войн безстрашен да бъдеш! Няма спасение вече за тебе:Ти днес ще изкупиш моите мъки по скъпи другари, убити от тебе.”.Двубоят между Ахил и Хектор е най-епичен, най-зрелищен, най-решаващ.Омразата помежду им, гнева, яростта и ненавистта, пламнали сред тях са едни от причините за боя. И докато Ахил е преди всичко боец, за когото са важни победата и славата, то Хектор е на първо място човек, любящ баща, отговорен съпруг и син. Ахил няма какво да губи, няма какво свое да защитава (като семейство, жена, деца).Той се бори сам за себе си, за своето собствено достойнство и чест. А на плещите на Хектор лежи тежката отговорност към семейството. Каквото и да прави, каквито и действия да предприема, той винаги трябва да помисли за тези толкова скъпи за него хора.
Ахил и Хектор са едни от най-запомнящите се образи в “Илиада”. Със своите многостранни характери, прилики и противоречия помежду си, те двамата стават символи на двете страни на елинското бъдеще.
@bgmateriali.com
