Джералд Даръл - „Моето семейство и други животни“ (анализ)
■ АВТОРЪТ
Джералд Даръл (Gerald Durrell, 1925 - 1995) е популярен английски писател, известен и като естествоизпитател и природозащитник, любител изследовател и колекционер на животни и телевизионен водещ.
Роден е в Индия, където баща му е работил като инженер. От ранното си детство е запазил спомена за посещение в зоологическа градина, което му направило силно впечатление и според твърденията на писателя събудило интереса и любовта му към животните. Роднините му твърдят, че още на двегодишна възраст вече е знаел, че иска да стане естествоизпитател. И още, че първата дума, която е произнесъл, била не „мама“, а „зуу“ (zoo е английската дума за зоологическа градина). Бащата на Джералд умира, докато той е още бебе. Когато е на три години, майка му се преселва в Англия заедно с четирите си деца. Даръл учи в лондонско училище без особен възторг, отсъства често от занятия и по-късно признава, че в повечето случаи се е преструвал на болен.
През 1935 г. семейството на Даръл, на което английският климат не понася добре, решава да замине на юг и се премества на гръцкия остров Корфу, защото там живее вече със съпругата си най-големият син Лорънс - много известният писател романист Лорънс Даръл. Точно там Джералд започва да събира диви животни и да ги опитомява за домашни любимци. Преживяванията от този период са отразени в книгата му „Моето семейство и други животни“ (1956), както и в тясно свързаните с нея „Птици, животни и роднини“ (1969) и „Градината на боговете“ (1978).
През 1947 г. осъществява първата си експедиция в Африка за набиране на животни за зоологически градини, която той финансира и организира самостоятелно. Впоследствие води експедиции в Парагвай, Аржентина, Сиера Леоне, Мексико, Мавриций и Мадагаскар. Пътува също до Австралия и Нова Зеландия. От 1962 г. започва да води телевизионна програма „Двама в джунглата“, в която описва пътешествията си. Поради огромния успех е поканен за нови програми, чийто брой стига до 70 и му спечелва огромна популярност. През 1963 г. преобразува зоологическата градина, намираща се на остров Джърси в протока Ламанш и основана също от него, в Тръст за опазване на дивите животни. За заслугите си получава Ордена на Британската империя.
Джералд Даръл е много продуктивен писател. Той е автор на близо 40 книги, 27 от които са автобиографични. Въпреки това често твърдял, че не обича да пише и че създава произведенията си единствено за пари, за да може да издържа зоологическите си паркове. Сравнявайки се с брат си, големия писател Лорънс Даръл, той споменавал с присъщия си шеговит тон „тънката разлика“, че единият обича писането, а другият не го обича.
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Книгата „Моето семейство и други животни“ е публикувана през 1956 г. Даръл я пише през 1955 г., докато е сериозно болен. Въпреки твърдението му, че за него писането е досада, книгата е писана с удоволствие и лекота. За това свидетелства съпругата на писателя, която твърди, че никога не го е виждала толкова въодушевен от писането и че книгата просто се изливала от него.
Книгата е първа част от т.нар. „Трилогия за Корфу“, в която влизат също „Птици, животни и роднини“ (1969) и „Градината на боговете“ (1978). В нея се разказва основно за живота на семейството, но значителна част от произведението представлява подробно описание на животните на острова. Написана е в лек, шеговит стил, изпълен със забавни задявки към себе си и към околните.
■ СЮЖЕТЪТ
В „Моето семейство и други животни“ се разказва за част от детството на писателя - от 1935 до 1939 г., което той прекарва заедно със семейството си на Корфу - остров, разположен на запад от континенталната част на Гърция. Във въведението на книгата писателят споменава, че след няколко години пребиваване в Лондон сивото студено английско небе започнало да потиска семейството му и това ги принудило да продадат къщата, която току-що били купили, и да организират живота си на по-топло място.
Книгата е разделена на три части в съответствие с трите вили, които семейството обитава по време на престоя си на острова. Десетгодишният Джералд, когото всички наричат Джери, е най-малкият член на семейството. Останалите са овдовялата му майка, значително по-възрастният му брат Лорънс (наричан Лари), 23-годишен, другият брат Лесли, 19-годишен, сестрата Марго, на 18 години, а също и кучето Роджър. Техен предан покровител и защитник при приобщаването им към живота на новото място е таксиметровият шофьор Спирос, единственият жител на острова, който говори малко английски - безценен помощник, защото никой от семейството не знае гръцки. Ролята на техен настойник пък си присвоява енциклопедистът д-р Теодор Стефанидис. Той обучава Джери по природни науки и всъщност именно той запалва интереса на момчето към многообразието и прелестта на животинския свят, в резултат на което Джери превръща вилата им в зоологическа градина. Донася вкъщи костенурка, която кръщава Ахил, скорпиони, змии, сврачета, чайка. Това предизвиква всевъзможни неразбории, тъй като близките му непрекъснато се натъкват на неговите любимци на най-неочаквани места и по всяко време на денонощието.
Допълнителни участници в историята са частните учители на Джери, приятелите на Лари, писатели и художници, които той кани периодично да му гостуват, както и местни жители, с които семейството се сприятелява. Всичко това е разказано с великолепно чувство за хумор.
■ ЖАНРЪТ
„Моето семейство и други животни“ е автобиографичен роман. За разлика от автобиографиите, които представят цялостния живот на писателя, тук се разказва само за определен период - годините, през които малкият Джери живее със семейството си на остров Корфу. Друга отлика от обичайния тип автобиографични романи е, че при Даръл разказът е насочен не толкова към собствения живот на автора, колкото към описание на отношенията в семейството, най-вече с брат му Лари, към очарователната природа на острова и най-вече към постепенно развиващата се любов към животните.
■ ГЕРОИТЕ
В IV глава се появяват основната част от героите на романа - майката, братята и сестрата на Джери, кучето Роджър и Джордж, приятел на Лари, който се заема с образованието на момчето.
Характерно за творчеството на Джералд Даръл е, че представя героите на произведенията си предимно като странни, чудати и своенравни. И в „Моето семейство и други животни“ героите са показани с някаква тяхна определяща ги характеристика. Леели е луд по оръжия и лодки, Марго е вманиачена на тема диети и танци, за Лари няма нищо по-важно от литературата.
Най-цялостно в IV глава е представен Джордж. Той е поредният особняк в обкръжението на малкия Джери. Най-характерната му отлика е неговото насмешливо и подигравателно чувство за хумор. Отделено е специално внимание на външния му облик. Даръл има забележителното умение да представя героите си с ярки, запомнящи се портретни характеристики. Показателен пример за това е следното описание: „Джордж беше много висок и невероятно слаб човек, който се движеше със странните отсечени движения на марионетка. Мъртвешки изпитото му лице бе отчасти прикрито от плавно изостряща се кестенява брада и огромни очила с рамка от черупка на костенурка. Имаше дълбок и меланхоличен глас и сухо и саркастично чувство за хумор. Когато кажеше нещо смешно, усмихваше се доволно в брадата си „хитро като лисица, без изобщо да се интересува как реагират другите“.
Специално внимание е отделено и на движенията на Джордж - странно отсечени, наподобяващи марионетка.
Главният герой обаче е Джери. Образът му е изграден по два самостоятелни начина. Единият е с помощта на характеристиките, които му правят неговите близки. От техните думи научаваме за страстта му към животните, за това, че обича да колекционира разни насекоми и че не проявява интерес към нищо друго.
Вторият и определящ похват е изграждането на образа на Джери чрез ролята му на разказвач. Целият разказ се води от него, всичко в романа е представено през неговия поглед и е обагрено от собствените му разбирания и преценки.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Основна тема в книгата на Даръл е отношението на хората към животните. Писателят е един от най-ранните пропагандатори на екологичното съзнание. Основен момент в цялостното му творчество е идеята, че хората трябва да разбират, да уважават, да защитават всички други живи същества на Земята и да се грижат за тях. Радетел е за отговорно и грижливо отношение към природата и нейните богатства, между които най-голямо значение отдава на животните. В книгата си „Зоологическа градина в моя багаж“ той пише: „За мен унищожението на някакъв животински вид е криминално престъпление по същия начин, по който е разрушаването на нещо, което не можем да създадем отново или да заместим, като например картина на Рембранд или атинския Акропол“.
Друга важна тема е семейството. Разказът в IV глава ни показва фрагмент от живота на семейството на Джери, в което всеки от членовете има своите странности, но това не е пречка да живеят в сговор и разбирателство. Нещо повече, различията в техните характери и интереси превръща домашните им отношения в модел на обществото, така че проявявайки разбиране и търпимост един към друг, те всъщност се подготвят за бъдещите си социални контакти. Не е случайно, че заглавието на книгата е „Моето семейство и други животни“. То едновременно подчертава основната роля, която семейството играе за сюжета, но и намеква - е допълнението „и други животни“ за шеговито, свободно от ненужна сериозност и все пак обичливо отношение на писателя към най-близките му хора.
■ ЛУПА
Важна особеност, характерна за творчеството на Даръл, е усетът му за красотата на природата. Той се проявява в артистично описаните, силно въздействащи пейзажи, е които са изпълнени творбите му. Ето един подходящ пример:
„От върха на малката скала водата в залива изглеждаше неподвижна и прозрачна и трудно можеше да повярваш, че това е наистина вода. Рибите бавно се носеха над набраздения от вълните пясък, сякаш бяха замрели във въздуха, а през шестте фута дълбока чиста вода се виждаха камъни, на които актиниите повдигаха нежните си разноцветни пипала, и се движеха рачета пустинници, помъкнали своите приличащи на пум¬пали къщи. [...]
Морето беше като топла копринена завивка, която плавно носи тя¬лото ми насам-натам. Нямаше вълни, а само това нежно подводно движение - пулса на морето, което леко ме люлееше. Около краката ми проблясваха и трепкаха разноцветни рибки и се изправяха на глава, когато се опитваха да ме захапят е беззъбите си венци. В оклюмалите маслино¬ви горички цикадите тихо си шепнеха“.
@bgmateriali.com
