І.Епохата.Личността и творчеството на писателя:
1.Обществено-историческа действителност – Джовани Бокачо е ренесансов творец. През Възраждането се раждат и други велики творци: Данте, Микеланджело, Петрарка, Лодовико Ариосто.
2.Основни проблеми и закономерности ,които привличат вниманието на твореца в дадения исторически момент – авторът е силно развълнуван от гъмжащата чума. Според него в дадения историчен момент сред хората има липса на състрадание. Не се почитат Божиите закони.
3.Възгледи на писателя за света,живота,обществото и човека – Джовани Бокачо е действен хуманист и филолог. Той се стреми да наблюдава и описва естествената и християнска любов. Обръща повече внимание на героите и на техния вътрешен свят.
4.Биография – Джовани Бокачо, роден в Черталдо (Флоренция) през 1313 г. и умира 1375 г. През 1323 е изпратен в Неапол, учи право от 1330 г. От 1336 го 1340 г. пише „Филострато”. През 1344 г. написва първи европейски психологически роман. След 1362 г. започва да пише на латински. Умира в родния си град през 1375.
5.Творчество – 1336-1340 „Филострато”; „Тезеида” – поема в стихове; „Филококоло” – роман в стихове; „Елегия за Мадона Фиамета”; 1348-1353 „Декамерон”.
ІІ.Основни компоненти на художествения текст:
1.Тема и основна идея на творбата.Нравствен проблем.Конфликт. : „Декамерон” е разделен в две сюжетни линии. Първата разказва за 7 жени и трима млади мъже, които по време на епидемията напускат града. Втората трудно може да се определеи като линия, тъй като е изграден събирателен образ на света в разказаните 100 новели. Главен конфликт – противопоставяне на болния чумав свят и естествено природния свят.
2.Литературни герои/характери/:
а/Главните герои са седем жени и трима мъже. Те обсъждат конфликта на творбата, а не въздействат пряко на разрешаването на основния конфликт. Липсва ясно изразен главен герой. В характера на героите доминират като положителни черти изобретателността и инициативността на отделния човек. В различните моменти от творбата има различна водеща фигура.
б/епизодични герои:
- Евреинът Мелхиседек-мъдър човек, поставен на изпитание пред султана
- Саладин-султан на Вавилония, има нужда от много пари, затова се обръща към Мелхиседек за помощ
- Ферондо-богат селянин, прост и недодялан човек, женен за красива жена, с която се отнася неподобаващо; надхитрен от абатът на Тоскана
- Абатът на Тоскана-хитър човек, готов на всичко за повече уважение и любов, жаден за власт
- Жената на Ферондо-вдовица; много красива, но наивна жена; подлъгана от желанието си за пълноценна любов, а не от собствените си чувства
- Пинучо-от благороден произход, влюбен в селска девойка
- Адриано-приятелят на Пинучо, негов спътник
- Николоза-възл’бената на Пинучо, много красива девойка; девица
- Гуалтиери-маркиз на Салуцо, разумен мъж, влюбен в бедна девойка, жаден за доверие в брака си
- Гризелда-жената на Гуалтиери, произлиза от беден произход; работлива,надхитрена от собствения си съпруг
3.Сюжет и фабула:
а/експозиция – въвежда ни във времето и епохата. Действието се развива във Флоренция.
б/завръзка – срещата на седмте жени с тримата мъже
в/развитие на действието – за всеки ден е избран крал или кралица съответно.
г/кулминация – настъпва когато всеки започва да разказва увлекателни истории, с които забавляват другите
д/развръзка – вечер се прибират в двореца и разсъжадават върху разказаните истории с късче състрадание
е/епилог – Авторът разкрива смисъла на досега разказаните новели. Прави събирателен образ на света.
4.Композиция:
а/епизоди - разделението на творбата е представено под формата на дни, в които се разкават по 10 истории.
б/диалог – Набляга се главно на описанието. Диалог има между главните герои.
в/реч на автора – Не е ясно изразена в произведението. Той изказва своите мисли главно чрез героите си и новелите, които те разказват. Това е показателно за автора.
г/реч на героя – Чрез речта на героя са представени новелите, които носят дълбок смисъл за един по-различен образ на света.
д/пейзаж – Главно има в описателната част, като не е толкова често срещан, защото се набляга на същността на героите.
е/описания на обстановката и героите – често срещани; „Никоя нямала повече от 28 години…всички те били от знатен род…”; „И тримата били любезни и благовъзпитани люде…”
Авторът е хуманист и набляга на характера на героите. Тка той изразява своите чувства.
5.Жанр на текста – произведението е новела, а в нея се пресъздава ситуация, коятоп човек трябва да преодолее. Разказът не е толкова заради случката, колкото да изрази обществената идея.
6.Заглавие – „Декамерон” означава Десетоднев.
@bgmateriali.com
