Джордж Байрон и поемата „Дон Жуан"

■ Светогледни идеи

Байрон принадлежи към поколението на революционните романтици, сред които е и един от най-близките му приятели - поетът Пърси Биш Шели. Висши ценности за тях са свободата на човешкия дух и политическата независимост на поробените национални общности. Характерно за Байрон е единството на мисълта, хуманистичните убеждения и делото. Английският творец, който е противник на всяка деспотична, несправедлива власт, се включва в организацията на карбонарите в Италия, борещи се за освобождението на Ломбардия от австрийското владичество. Участва и в националноосвободителната борба на гръцкия народ, в подготовката на въстание срещу Османската империя. Заплаща с цената на живота си избора да се посвети на благородна кауза - умира от малария в град Мисолунги, Гърция, на 19 април 1824 г.

Байрон е поет бунтар с ярко изявена гражданска позиция. Не се бои да изрече истината и се противопоставя на лъжата, демагогията, лицемерието на управляващите. Разобличава неискреността и пошлостта, царящи в консервативното хайлайфно общество. Известна е неговата реч в английския парламент в защита на лудитите - работниците, които в отчаянието си от мизерните условия на живот чупят машините в предприятията. Следствие от конфликта между поета, който е член на Камарата на лордовете, и негативно настроената към него социална среда е доброволното изгнание на Байрон, който напуска завинаги Англия през 1816 г. Творецът не крие презрението си към фалшивия морал и коварните интриги.

Гордостта, човешкото достойнство и чувството за чест са едни от най-важните качества на свободолюбивата личност, която не се съобразява с общественото мнение. Байрон не приема естетическите схващания на първите английските поети романтици, принадлежащи към „Езерната школа" - Уърдсуърт, Колридж и особено Робърт Сауди, представен чрез сарказъм в поемата „Дон Жуан" като продажен придворен поет на крал Джордж III. В едно от писмата си Байрон отбелязва иронично: „Сауди бръщолеви празни приказки, Уърдсуърт бърбори глупости, Колридж размътва главите".

Поетът намира спасение от тази задушаваща атмосфера в пътешествията, които предприема - до Испания, Италия, Гърция, Албания, Истанбул. Желае да се откъсне от покварената градска цивилизация, от индустриалното общество и да се озове в света на природата.

■ Жанр, сюжет и композиция на „Дон Жуан"

Байрон започва творческия си път с лирически стихотворения. В тях разработва темите за любовта, свободата, природата, носталгията по детството („Щастлива си. И аз бих искал..." „На Ема", „Тя иде като нощ красива", „Шильонски сонет", „Как искам пак да съм дете", „На този ден навършвам тридесет и шест години" и др.). Особено популярни са романтическите поеми „Странстванията на Чайлд Харолд", „Гяур", „Корсар", „Манфред".

„Дон Жуан" е последното произведение на Байрон, което е създадено във Венеция и Равена по време на доброволното изгнание на поета - в периода от 1818 до 1823 г. Основната жанрова характеристика на недовършената творба е поема - лирико-епически текст, съставен от 17 песни.

Епическото начало е свързано с повествованието 3а изпълнения с перипетии бурен живот на Дон Жуан. Принуден е да напусне родната Севиля след любовна авантюра (I песен). Пътува с кораб в Средиземно море и преживява морска буря и корабокрушение. Озовава се на екзотичен остров, където се влюбва в красивата гъркиня Хайди (II песен). В III песен е описан суровият нрав на нейния баща Ламбро, който е пират: „той друга обич нямаше в света / и стигаше да я загуби само, / за да се промени в зловещ циклоп". В IV песен е представено пленяването на Дон Жуан от пиратите на Ламбро. Хайди прави неуспешен опит да защити своя любим, но след като не успява да го спаси, загубва съзнание. Разделена Завинаги от красивия младеж, нещастната девойка умира.

В V и VI песен са проследени драматичните събития след трагичната развръзка на романтичната история. Дон Жуан е продаден като роб в Истанбул. Преобразен като ханъма, той попада в харема на турския султан по волята на една от четирите съпруги на владетеля.

В VII и VIII песен се откроява поредната промяна на мястото на сюжетното действие. Байроновият герой участва в обсадата и превземането на крайдунавския град Измаил от руската войска, предвождана от прочутия генерал Суворов (1790 г.).

От следващите песни на поемата читателят разбира, че Дон Жуан е изпратен със специално поръчение в Петербург при императрица Екатерина II, след което поема към Англия.

Лирическото начало в поемата се проявява в множество лирически отстъпления - отклонения от основната сюжетна линия. Разказвачът, в чийто образ може да се открият черти на Байрон, разкрива директно, а често и иронично отношението си към своите политически и литературни противници и споделя размислите си за любовта и брака, 3а обществените нрави.

Поемата, определяна и като роман в стихове, се отличава и с особеностите на сатирата. Чрез средствата на иронията и сарказма поетът представя ретроградното в обществено-политическия живот в Европа след разгрома на Наполеон при Ватерло (1815 г.), преди всичко реакционното управление на т.нар. Свещен съюз. Преплитането на сатиричното и епическото дава основание на някои изследователи да определят „Дон Жуан" като сатиричен епос. В творбата присъства и пародията - пародирани са мотиви, характерни за авантюрната, сензационна литература - буря, корабокрушение, чудодейно оцеляване на главния герой, попадане на остров в Ориента и др.

Може да се посочат редица различия между Байроновата поема и класическия героически епос, представен от Омировите поеми „Илиада" и „Одисея". В произведението на английския романтик липсва епическата дистанция, творческото му внимание е насочено не към далечното минало, а към негативното в настоящето, в съвременната социално-политическа действителност. Благоговението на Омир пред предците се заменя в поемата на Байрон със сатирично изобличение на покварата в европейското общество.

В свое писмо Байрон характеризира много точно жанровата специфика на своето произведение: „Творбата „Дон Жуан" е замислена да бъде леко шеговита по отношение на всичко. Но аз се съмнявам дали не е (…) прекалено смела 3а тези твърде благоприлични времена. (…) Тя постепенно ще бъде разбрана такава, каквато е замислена - една сатира на злините в настоящото състояние на обществото, а не възхвала на порока".

В едно от характерните за романа в стихове лирически отстъпления поетът разкрива чрез ирония своето виждане 3а две несъвместими според него понятия - любов и брак:

Ала не са едно и също нещо 
любов и брак - и тъкмо затова 
за любовта романи пишем вещо; 
за брака - тук-там в някоя глава. 
Съпрузите порочно и горещо 
не се целуват, а едва-едва; 
да бе Петрарка женен, той тогава 
дали Лаура щеше да възпява?

■ Байроновият образ на Дон Жуан и литературната традиция

Първите произведения, в които герой е Дон Жуан, са сътворени през XVII век - драмата на испанския монах Тирсо де Молина „Севилският измамник и Каменният гост" (1630 г.) и комедията на Молиер „Дон Жуан" (1665 г.). През следващите столетия добилият литературна слава персонаж се появява в разнородни в жанрово отношение творби, чиито автори имат различни естетически възгледи - Ернст Теодор Хофман (1776 -1822) създава новела, Джордж Байрон - поема, Александър Пушкин (1799 - 1837) - една от т.нар. „Малки трагедии", Макс Фриш (1911 - 1991) - комедия, и др.

Най-ранните интерпретации на историята за Дон Жуан го представят като порочен прелъстител, похитител на женските сърца, който не познава истинската любов и не се съобразява с нравствените норми. В желанието си да изпитва чувствени наслади, героят в тези произведения проявява безскрупулност и стига до богохулство и цинизъм. Той живее със съзнанието, че е над моралните закони, и с измамното усещане за безнаказаност на деянията си. Развръзката на традиционния сюжет е заслуженото възмездие, от което Дон Жуан не може да избяга. Оживялата статуя на убития от героя командор го тласка към бездните на ада.

Байрон разчупва познатата схема и интерпретира по нов, нетрадиционен начин мита. Английският поет представя родения в Севиля младеж не като лицемер, измамник, подвластен на плътските страсти, а като олицетворение на чертите на свободолюбивата романтическа личност. Байроновият Дон Жуан е способен да изпитва силни, дълбоки, искрени чувства, проявява благородство и милосърдие към страдащите, има неспокоен, авантюристичен дух, води бурен, изпълнен с премеждия живот. Неосъществен остава замисълът на твореца романтик да представи своя персонаж в последните песни като жертвоготовен борец за свобода, участник във Великата френска революция. Поемата е трябвало да завърши с героичната гибел на Дон Жуан в Париж в името на възвишен идеал.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave