ДИМИТЪР ДИМОВ (1909 – 1966)

 

          Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща му загива по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Семейството на Димов се премества в Дупница – родния град на неговата майка, където преминават детските години на бъдещия писател. Като ученик в Първа мъжка гимназия в София Димитър Димов проявява особен интерес към предметите физика, химия и ботаника. Чете с увлечение и художествена и философска литература. Силно въздействие при формирането на светогледа му оказват идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер, Мигел де Унамуно, Анри Бергсон и други.
          Мечтае за екзотично пътуване в Южна Америка. Поради тази причина научава испански език и става студент във Ветеринарномедицинския факултет, тъй като иска да се подготви за работа в сферата на скотовъдството в Аржентина. Избира за научна специализация институт в Испания, където прекарва три месеца през 1943 г., по време на Втората световна война. Не успява да реализира плановете си за презокеанско пътешествие, но по-късно въплъщава в образите на някои от своите герои стремежа си към далечното и непознатото.
         В края на 40-те години на XX век е доцент, а през 1953 г. става професор по анатомия и ембриология на гръбначните животни в Селскостопанската академия. Това са годините и на творческа активност на Димитър Димов като писател. Първият му роман е „Поручик Бенц“ (1938 г.), а следващите два са „Осъдени души“ (1945 г.) и „Тютюн“ (1951 г. – първо издание; 1954 г. – преработено издание). Димов е автор и на разкази, пътеписи за Испания и драми („Жени с минало“, „Виновният“ и „Почивка в Арко Ирис“). През 1964 – 1966 г. е председател на Съюза на българските писатели. Умира на 1 април 1966 г.
          Определят Димитър Димов като „поет и философ на трагичното у човека“  и „космополит по дух“, „екзотично цвете, израснало и култивирано не на наша почва“ . Тези критически оценки разкриват спецификата на неговия художествен свят, в който присъстват герои от различни националности, обладани от опустошителни чувства. Въпросите, които разглежда писателят, са колкото конкретно исторически, отнасящи се до определена драматична епоха („Поручик Бенц“ – Първата световна война; „Осъдени души“ – Гражданската война в Испания; „Тютюн“ – 30-те години на XX век и Втората световна война), толкова и общочовешки, универсални, екзистенциални. На преден план са нравствено-философските проблеми за любовта и смъртта, греха и възмездието, фанатизма, волята за власт, самопознанието, отчуждението, трагичното саморазрушаване на човека, обзет от маниакална, гибелна страст.
          Творбите на Димитър Димов се отличават с дълбокия си психологизъм, с интереса към вътрешните конфликти на личността, представени на фона на мащабни исторически събития и социални сблъсъци. Ключова е темата за драматичната обвързаност на индивидуалната човешка съдба и историческото време. Заглавието на романа „Осъдени души“ се превръща в обобщаваща метафора за трагичната участ на човека. 
          Романът на Димов „Тютюн“ е свидетелство за влиянието на господстващия през 50-те години на XX век социалистически реализъм, утвърден в условията на тоталитарния режим като единствен метод за изображение на обществената действителност. По думите на писателя неговото произведение е „смел опит“ да се избегнат налаганите като задължителни идеологически схеми и шаблони, които отнемат творческата свобода на автора.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave