ДИМИТЪР ТАЛЕВ – „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“
БЕЗ ДУХОВЕН СВЕТИЛНИК НЯМА ДОСТОЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ
Веднага след 9 септември 1944 г. започват големите исторически страдания на така наречената тогава „буржоазна интелигенция“. Това е част от елита на писателите, хората на изкуството, учените, журналистите... Между тях Димитър Талев е един от най-изстрадалите. Два пъти минава през ареста, на два пъти едва оживява в лагерите Богданов дол и Куциян, дълги години живее в изгнание заедно със семейството си — изселени са в Луковит. До 1952 г. не излиза от печат нито един ред, написан от него...
Прекалено жестоко заплаща за голямата си любов и преданост към Македония и патриотичното си българско съзнание, за добродетелната си човешка същност. Психическите и физическите страдания и унижения, на които го осъждат без съд и присъда тогавашните управляващи комунисти, укрепват творческата му воля и засилват епическата проницателност на зрелия му талант.
„Железният светилник“ Димитър Талев написва във Видраре, а „Преспанските камбани“ — в Луковит.
В забележителната си тетралогия писателят използва максимално епическия романов жанр и историческото си познание за живота на българите от Македония по времето от Ранното възраждане до Балканската война. В тетралогията е претворен животът на българите от Македония с дълбоко личното и интимно участие на писателя.
Димитър Талев не е идеалист-моралист, не проповядва Доброто като своя велик учител Лев Толстой. По-близък е до света на Достоевски и като него създава изключителни герои: Катерина, Султана и Лазар Глаушеви, Рафе Клинче, Райко Вардарски... и обикновени герои — Стоян Глаушев, Кочо, Божана... Разделя ги в зависимост от сложността на душевното им устройство, от способността им да се бунтуват срещу самите себе си и дълбоко да изстрадват собствените си грехове. Романистът не ги дефинира, а ги оставя сами да съзерцават и действат, да разсъждават, да преценяват и да се саморазкриват в дълбоката си сложност и противоречивост. Той не информира, не съобщава нищо случайно и мимоходом, а го представя в непосредствена и неповторима художествена реалност.
Когато възкресява историческото битие на българите от Македония, Димитър Талев надраства Базовата традиция, създавайки персонажи със сложна психика, с противоречиви черти, с добродетели и страсти, с неразрешими нравствени драми. За разлика от Вазов, Димитър Талев, като романист от втората половина на XX век, превръща психиката на героите си в център на исторически конфликти и на лични сърдечни терзания.
Конкретно-историческата атмосфера и националната съдба на Талевия епос живеят в неговия неповторим богат свят — като в „Под игото“, но героите — двигатели на епическите събития в „Железният светилник“ — се разкриват пълнокръвно в личното си битие, носят интимните си морални конфликти и съдбоносните си любовни проблеми. Героите на Талев не потъват в историческите реалии, не се обезличават нито в хода на църковната борба, нито в националноосвободителното движение...
Колкото по-ограничено е художественото пространство на общонационалната сюжетна интрига, толкова по-дълбоко романистът навлиза в психиката на героите си, които все по-ярко се осветяват от отблясъците на духовния светилник.
Промените в морала, в душевността, в бита на хората от Ранното българско възраждане в романа „Железният светилник“ се извършват в рамките на един македонски дом: дома на Султана и Стоян Глаушеви. В този дом духовното пробуждане на младите: Катерина и Лазар Глаушеви, е претворено с епическа психологическа дълбочина.
Силно впечатление правят на читателите и днес разкрепостените герои на Димитър Талев и участието им в борбата за просвета и култура, за църковна и за духовна независимост. Само духовно прогледнал народ може да осъзнае смисъла на свободата. Само личности с просветени умове и чисти сърца могат да извършат подвизи за родината си. Героите на Талев са духовно богати и добродетелни. Те са хармонични личности с достойно и достолепно човешко поведение. Рожби са на някогашния патриархален, добродетелен живот и свято пазят своята християнска вяра и нравственост, семейния си морал и трудовите си добродетели. Когато организират църковната борба, героите от „Железният светилник“ се опълчват не само срещу гръцките духовници, но и срещу консервативните обществени нрави в името на най-висшето човешко благо: СВОБОДАТА. Светлината, която избликва от душите им и постепенно залива и прочиства културния и обществения живот, е светлината на просвещението, на знанието. Светилникът е запален най-напред в душите на героите, после в домовете им, в църквата, в училището, на площада.
Особено силно въздействащи — психологически и естетически — са романовите герои Султана и Стоян Глаушеви, Лазар Глаушев и Ния, Катерина Глаушева и художникът Рафе Клинче... Те въздействат главно с ония свои добродетели, които много рядко се проявяват в днешния ни живот и в модерната ни съвременна романистика. Бунтът срещу агресивността, срещу невежеството, неграмотността, бездуховността и дързостта, с която казват категорично „НЕ“ на примирението със злото, пределната откровеност и честност във взаимоотношенията им, безкористността и всеотдайността им, самоуважението им, самопожертвователността им... Това са все качества, които постепенно намаляват и изчезват в съвременния свят.
Светът на героите в романа на Димитър Талев ни най-малко не е съчинен, не е утопичен свят на писател от миналото, а художествена реалност, изградена върху историческа достоверност. Ако потърсим обяснение за моралната им издръжливост в жестоките условия на тогавашното двойно робство (гръцко и турско), за това, как успяват да постигнат съгласие със себе си и как се събужда съзнанието им за единната национална общност, ще стигнем до истината за бързото им духовно израстване.
Пробуждането на преспанските граждани в онези робски времена на тежка българска неволя започва с изграждането на новата преспанска църква. Духовните водачи — Лазар Глаушев и Климент Бенков, посяват в народната душа нетърпимост към робството — най-напред към духовното, а по-късно — и към политическото (в следващите части на тетралогията). Потискани в продължение на векове, Талевите герои започват постепенно да възвръщат своите християнски добродетели в процес на самоосъзнаването си като нация с древна култура и славна история. И в организирането на църковната и просветителската си дейност те израстват духовно като личности.
Разбунтуваната мисъл на народните водачи — представители на интелигенцията — поддържа напрежението в човешките чувства и в привързаностите на обществото. Първият акт на протест у младия Лазар Глаушев се поражда от словото на неизвестния рилски монах; словото, което посява в съзнанието и в сърцето на бъдещия революционер семето на бунта срещу фанариотите. След посещението на бунтовника-монах, домът на Стоян Глаушев нарушава покоя си и започва нов живот — динамично устремен към лична и обществена независимост. Рилският монах говори на хората пламенно срещу фанариотите, срещу патрика, срещу гръцкия наместник. И словото му събужда националното съзнание и подготвя почвата за бунта.
Със способността си да изричат гласно истината и да противодействат на насилието, да не се унижават пред високостоящите в управлението и при всякакви обстоятелства да съхраняват личното си достойнство, героите от „Железният светилник“ внушават у читателя надеждата, че човешката личност притежава духовна сила, с която може да се идентифицира, за да възвърне човешкото си самочувствие.
Благодарение на възкресеното си национално съзнание, героите на Димитър Талев заживяват в съгласие със себе си, преди да се решат да поемат отговорни обществени функции. И колкото повече се задълбочава протестът на личността срещу робството, толкова повече се разраства нейната мъдрост и тя започва все по-непримиримо и драматично да се бори сама със себе си.
Без първоначалното си духовно пробуждане, личността в „Железният светилник“ не би могла да започне участието си в борбите на колектива.
Преди да е открила Бога в себе си, преди да е преживяла любовта към ближния си и радостта от всеотдайната служба на народа си, човешката личност не може да преодолее напълно робското си съзнание на озлобено и унижено създание. Така Лазар Глаушев, едва след като преживява истински голямата си любов, узрява и за отговорната мисия на духовен водач. Гражданското и националното му съзнание непрекъснато се подхранва от духовната му потребност от лична свобода и от истинска, голяма любов. Преди да изпита голямата си любов към Ния, той все още не е пълноценна личност. Затова в началото на своето национално пробуждане Лазар Глаушев не намира сили в себе си да защити „грешната" любов на сестра си Катерина. Не успява да почувства величието на тази любов, нито да разбере тежкия грях на майка си Султана Глаушева. Едва в следващите части на тетралогията Лазар Глаушев стига до духовна зрялост и до душевна хармония чрез любовта си към Ния и чак тогава поема отговорната роля на народен водач.
Стихийният, неосъзнат протест на преспанци в „Железният светилник“ не води до освобождението им, но събужда тяхната заспала в робско примирение добродетелност. Разбунтувани срещу всички форми на насилие, те спонтанно влизат в съгласие с най-стойностното в себе си. Още с първия жест на протест те започват да уважават духовните си сили и стават все по-способни да обичат и да разбират чуждата мъка, да съчувстват на чуждото страдание и да се жертват един за друг.
Личното усъвършенстване на Талевите герои започва след първоначалното им обществено пробуждане. Като отхвърлят робството в различните му варианти (включително и робското подчинение на родовия морален екстремизъм), положителните герои на този забележителен роман осъзнават своите човешки права. И с убеждението, че постъпват разумно и правилно, те вече не допускат да бъдат угнетявани. Тяхното осъзнаване започва спонтанно в акта на бунта, след което вече за тях няма връщане назад. В протеста се ражда и способността им за саможертва — нарастват разнопосочните им духовни търсения. Така Димитър Талев доказва с художествени средства, че протестът на човека срещу насилието и робството засилва протеста му срещу злото вътре в самия него, срещу собствените му несъвършенства.
Искрата, от която пламва светилникът, иде отвън, от СЛОВОТО на организаторите на църковната и просветителската борба. Това е искрата, кояпло осветлява и пробужда българските души (Катерина и Рафе Клинче са между първите пробудени преспанци). Тя им открива нови хоризонти, създава им лично самочувствие, вдъхва им вяра в собствените сили. Без развитието и духовното обогатяване на личността, без подема на индивидуалната духовност, стихийният бунт никога не води до нищо добро, а е възможно и да доведе до тероризъм и масови избивания.
В протеста срещу гръцкото духовно робство се развива й усъвършенства личността на Лазар Глаушев, избухва талантът на Рафе Клинче. В протеста се ражда съзнанието на Катерина за човешкото й право да обича и да бъде обичана... Протестирайки срещу робското унижение, героите в „Железният светилник“, подобно на Вазовите герои от „Под игото“, „израстват на няколко века“. Но за разлика от Вазов, Димитър Талев се интересува повече от психиката на героите, отколкото от историческите събития и открива как светлината и копнежът по свободно съществуване основно променя всеки един от романовите персонажи, променя психиката и поведението им. Талевите герои не потъват в историческите реалии, не се обезличават. И колкото по-ограничено е художественото пространство на националната сюжетна интрига, толкова по-дълбоко навлиза романистът в психиката на героите си.
Промените в морала, в душевността, в бита на хората от Ранното възраждане, които се извършват в дома на Султана и Стоян Глаушеви, излизат навън, на площада, увличайки будното преспанско общество. Духовното пробуждане на младите Глаушеви — Катерина и Лазар, прераства в бунт, който преминава на обществената сцена и във всички сфери на градския живот, въвлича в остри конфликти множество хора извън глаушевото семейство — Рафе Клинче, Аврам Немтур, Климент Бенков, Ния... В душите на героите прозвучават съдбоносните стъпки на историята.
Фабулното напрежение в романа „Железният светилник“ се поддържа от логически обоснованите промени в душите на действащите лица, а не от неочаквани външни събития. Димитър Талев не разчита на случайности в сюжетното действие (много рядко ги използва, възлагайки им посредническа роля). Тук героите са моторът на събитията — пробудените духовно личности, които увличат и останалите граждани в обществения живот. Логиката на мисленето и преживяването на героите обосновава и логиката на външните повествователни ситуации, в чието описание напълно отсъстват елементи на сензационност и натураизъм.
Героите на Димитър Талев са натоварени в значителна степен с общочовешки черти и проблеми; те не остават в историята, не са стилизирани и поради своята универсалност винаги са зависими от начина, по който функционират в читателското съзнание и въображение.
Особено силно впечатление прави на читателя сложният и драматично-трагичен образ на Султана Глаушева, чиито патриархални добродетели се превръщат в мрачна тиранична сила поради фанатизма, с който тя ги отбранява. От момента, когато престава да протестира и да се бори срещу консервативността на обществените нрави, Султана Глаушева сама се превръща в консервативна, деспотична и застрашителна за близките си личност. Нейната фатална изостаналост от свободолюбието на младите, от развитието на обществения и духовния живот на епохата; херметичната й затвореност и изолация в семейството я довеждат до престъпление. Султана става неволна убийца на дъщеря си Катерина; става детеубийца поради титаничната си власт в дома и поради замъгленото си от фанатизъм патриархално съзнание. Димитър Талев я превръща в зловещ символ на семейния фанатизъм и на фанатизма изобщо. Светилникът на разума и добродетелта не може да проясни и спаси изтерзаната душа на Султана Глаушева. чиято трагедия е безмерна.
В моралната ценностна система на Димитър Талев най-високо се издигат Катерина Глаушева и живописецът Рафе Клинче. Тяхната любов носи очарованието на мит и одухотворява целия романов разказ. Двамата извършват подвиг, подобен на легенда, опълчвайки се срещу консерватизма на епохата. Те са истински възрожденски личности, надраснали предразсъдъците на средновековието. За тях любовта е най-висша духовна ценност, призоваваща вечността и Бога. Те живеят с божественото в любовта и в изкуството, живеят с безсмъртието на душите си.
По пътя на усъвършенстването си Талевите герои неизбежно се срещат със страданието. В момент на отчаяние, на дълбоко духовно усилие Катерина Глаушева достига до най-вярната оценка на земния живот на човека. Художникът Рафе Клинче чрез страданието се извисява в любовта си и в изкуството си. Най-силна светлина излъчват тези двама герои — най-усъвършенстваните човешки личности, които Димитър Талев поставя на пиедестал и чиято трагична любов събужда най-висшето ДОБРО.
Личното страдание облагородява героите на Димитър Талев. За тях любовта е милост, страдание, състрадание, вечност. Страданието променя дори Султана Глаушева след трагичната смърт на дъщеря й Катерина.
Духовният светилник на Димитър Талев играе решаваща роля във всестранното духовно просветление и израстване на нацията ни.
Проф. Елка КОНСТАНТИНОВА
@bgmateriali.com