„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“, ДИМИТЪР ТАЛЕВ 
(„Народ се пробужда“ - Трета част)

 

          1. ТВОРБАТА И НЕЙНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

          Съдържанието на Трета част накратко

          След две години, прекарани в българското училище в Охрид, Лазар се връща у дома като най-образования преспански младеж. Сестрите му Манда и Нона, както и брат му Кочо, се задомяват, а Катерина се замомява. Тя е приятелка на красавицата Ния, дъщерята на Аврам Немтур, и на Божана Венкова, сестра на Лазаровия другар Андрея и дъщеря на починалия Климент. В техния кръг влиза и Стойна Нунева – едра и недодялана мома, но работлива и всеотдайна. И също влюбена в Лазар като другите две.
          Лазар започва да помага в дюкяна на баща си, но явно тази работа не е за него. Веднъж той си залива крака с разтопен метал. Повече обича да посещава читалището, където около него се събира група от младежи. Майка му Султана го разпитва какъв иска да стане. Лазар е категоричен – нито поп, нито даскал. Постепенно той се превръща в народен водач и трибун и в отсъствието на починалия Климент довежда до успешен край строежа на новата църква. Пред събралия се многоброен народ разказва притчата за калугера и шиника, под който стои затиснат българският народ. В образа на първия преспанци разпознават гръцкия наместник. Архимандритът (такава е църковната титла на наместника) го кани на разговор в читалището, но Лазар му се противопоставя дръзко и достойно. В негово лице, както и в това на Аврам Немтур, той вижда врага.
          В Преспа пристига прочут майстор дърворезбар на име Рафе Клинче, за да издяла иконостас за новата църква. Лазар предлага на общинарите да го настани временно у дома си. Майсторът е „нередовен човек“ и „пияница“, но изключително даровит художник. В трийсетгодишния Рафе се влюбва шестнайсетгодишната Катерина и тайно му се отдава.

          2. ТВОРБАТА И СМИСЪЛЪТ

Трета част – „НАРОД СЕ ПРОБУЖДА“

          Конфликтите
          Българи срещу гъркомани

          Сблъсъкът между Лазар Глаушев и владишкия наместник в романа е неизбежен. Те са водачи съответно на българската и на гръцката партия в Преспа, идеологически герои с мисия. Разликата е в това, че Лазар се е утвърдил като естествен водач на българите по пътя на духовното съзряване и самоизявата. Наместникът е платен мисионер, агент на чужди интереси, попаднал във враждебна за него среда. Опора на Лазар е народното недоволство от гъркоманите. А опора на наместника са турската власт и шепата пришълци в града.
         Слизането на наместника в читалищната стая при Лазар е закъснял опит да купи душата му. Борбата за нея отдавна е спечелена от покойния Климент Венков и от рилския монах. Лазар Глаушев и наместникът са толкова прями и откровени в разгорещилия се спор, защото няма какво да крият един от друг. Те са непримирими антагонисти, смъртни врагове върху бойното поле на историята, представители на два враждебни лагера в общество, където има място само за единия. На Лазар са му чужди византийското притворство и лицемерие на архимандрита, затова дръзко сваля маската на фалшивото му приятелство. Приемането на протегнатата ръка би било предателство към българската кауза.
          Лазар е представител на един народ, който осъзнава силата си в навечерието на своето историческо възкресение. Тъкмо тези страници от романа илюстрират заглавието на третата част „Народ се пробужда“. Писателят възкресява и значими метафори от културната памет на нацията. „Голи са без книги всички народи... “ – пише Константин-Кирил Философ в „Проглас към евангелието“. „Виждаме се голи и боси – ще се облечем“ – заявява Лазар на гръцкия наместник. „Словото божие е светлина за ума“, напомня великият предшественик. „Виждаме се в тъмно – ще запалим светилници“, добавя Талевият герой. Символният сблъсък между светлината и мрака подготвя почвата за разместване на социалните и историческите пластове. Съпротивата на консервативните среди в Преспа и на гръцките агенти е яростна, но перспективата е очертана и връщане назад няма.
          Началото на сериозна промяна се поставя с обновяването на общината и влизането на нови хора в състава й. После идва борбата за училището и за църквата. Народът наистина се пробужда. Зачатието на народното самосъзнание е налице, за да дойде раждането му в мъките на Илинденското въстание.

          Героите
          Катерина, Божана, Ния

          Началото на третата част на романа се отличава със своя неподправен лиризъм. Образите на трите девойки – Катерина, Божана и Ния – внасят очарование и насищат с магическа сила атмосферата на битовия живот. Сцената е двора на Глаушеви и чешмата, около която са се излегнали хубавиците под сянката на плодните дръвчета, напомня най-завладяващите Вазови страници с изображението на чорбаджи-Марковия дом.
          Писателят вещо извайва характерите на трите дружки, спецификата на техния чар, визуализира пред читателя женствената им хубост, заредена с жизнените сокове на Македония и нейната етническа многобагреност.
          Ния, безспорната хубавица от Преспа до Битоля, е наполовина българка, наполовина гъркиня. Чорбаджийското потекло на Аврамовата щерка я прави горда и сдържана, но не и надменна. Ния е жена с дълбоки и силни чувства, която може мълчаливо да страда и да бъде предана на един мъж. Тя има своя лична територия и няма да позволи да й я отнемат. Нито на обичливата Катерина, нито на властната Султана.
          Друга е Божана – образ на момиче, изграден под знака на ангелското и небесното, покорна на другите и на съдбата си. Божана Венкова приема всичко сдържано, с примирение, като истинска Божа душица – и когато Бог й дарява щастие чрез сгодяването с Лазар, и когато отнема без време младия й живот...
          Съвсем различна е Катерина – дръзката дъщеря на Глаушевия дом, която иска да узнае всичко, да вкуси от всичко. Включително от сладкия плод на греховната любов, заради който ще намери смъртта си.
          Божана и Ния създават любовния триъгълник около Лазар, а недодяланата мома Стойна Нунева му служи като щит – и когато той си изгаря крака с бакър, и когато турчинът Али го прострелва на улицата. Стойна, естествено, не е жена за Лазар. Тя е изключена като възможност в личния му живот, така както бащиният му занаят е изключен като възможност в професионалния му живот. Лазар е епически герой с мисия и по тази причина той няма да стане нито духовник, нито учител. Неговите сказки напомнят тези на Учителя с главна буква. Лазар е подчинил всичко лично на голямата обществена идея, на която служи, и няма да допусне компромис с нея. Затова, изправен пред дилемата Божана или Ния, Лазар избира дъщерята на идейния си съмишленик Климент Бенков и се отказва от дъщерята на идейния си противник Аврам Немтур. Така епическият герой плаща данък на своята мисия.

          Рафе Клинче
          Малко е да се каже, че Рафе Клинче е особен човек. Дърворезбарят носи съзнанието за божествената предопределеност на творчеството. Той оразличава своя занаят от този на занаятчиите в Преспа. Рафе Клинче е ренесансовата личност, творецът, пратеникът на музите. Другите работят системно, а той – стихийно. Другите работят денем, а той – нощем. В неспокойните му очи гори творческият пламък на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от разказа на Йордан Йовков „Песента на колелетата“. В поведението му има нещо от дързостта на ренесансовите художници, които с четки и длета реабилитират човешката телесност и човешките страсти след десетте века на мистицизъм и схоластика в средновековна Европа. Затова майстор Рафе Клинче не може без божественото питие на Дионис. То разгаря творческия му пламък, но и балансира тъмните мятания на душата между Дявола и Бога, между изкушението и греха. Идването на резбаря в Преспа обаче ще предизвика и една родова драма, в която потърпевшите ще бъдат други.
          Без присъствието на Лазар и Катерина романът „Железният светилник“ не би бил шедьовър. И без Рафе Клинче, разбира се. Тримата се сплитат в сюжетен възел, чието разсичане ще има висока цена. Лазар е деен по обществените въпроси, но изглежда пасивен и учудващо небрежен към над-висналата опасност в дома му.
          Особеният нрав и особеното поведение на майстора не са предизвикателство за неговата воля, която е насочена към борба с наместника и фанариотите в Преспа.

          Султана срещу Рафе Клинче
          Султана е подозрителна към Рафе Клинче по редица причини. Тя е стожер на дома, той е човек без род и корен. Тя е блюстител на патриархалните нрави, той е ренесансова личност. Тя е човек на реда и морала, той живее в безредие и хаос. Моралът му е съмнителен от гледна точка на историческото време, в което се появява. Рафе идва внезапно в Преспа и внезапно си отива. Като метеор, като комета. Той е въплъщение на идея, която няма почва в Българското възраждане. Ако Западноевропейският ренесанс реабилитира индивидуалността и творческото начало у човека, то нашето Възраждане минава изцяло под знака на отечеството и пази свято устоите на рода и общността. Рафе Клинче няма да умилостиви Султана с иконостаса. Такъв е нужен само на църковния храм. В храма на Глаушевия дом по-важен е железният светилник, за чиято замяна с газена лампа по-късно дори Ния ще трябва да положи сериозни усилия.
          Случаен гост, чужденец, космополит, Рафе Клинче няма да оцелее в родовия свят на четирилогията. Той ще изчезне безследно след смъртта на Катерина, спечелил си завинаги омразата на Султана. Самотният резбар е епизодичен герой като трагичната си възлюбена и като нейната приятелка Божана. В плана на романовата поредица те трябва да отстъпят на Лазар и Ния, които ще съединят родовата енергия на хаджи-Серафимовата внука и обществената енергия на Аврам Намтур.

          Лазар срещу Аврам Немтур
          Притчата за калугера и шиника, благодарение на която народът разпознава ролята на гръцките духовници в неговия живот, откроява апостолската мисия на Лазар. Той говори на съгражданите си така, както Исус говори на учениците си. Лазар гради живота си като народен водач и трибун и не е способен да направи малки компромиси в личен план. Точно по тази причина той превъзхожда политическия си противник Аврам Немтур, готов да пожертва чорбаджийската си гордост заради единствената си дъщеря.
         Аврам има лични и обществени пасиви, които предопределят неговата загуба. Личните са свързани с продължителното бездетство на жена му. Обществените – с упоритата борба на българския народ за отхвърляне на фанариотското духовно иго, чийто крепител е той. За Лазар изкушението на красивата чорбаджийска дъщеря е несъстоятелно пред зова на българската кауза в Преспа. Затова той не иска да говори с Аврам на гръцки. Те двамата всъщност говорят на различни езици, но пожертваният ще бъде Аврам Немтур. Заради общата им – бащинска и мъжка – любов към Ния. И заради справедливостта на родолюбивата кауза. 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave