Димчо Дебелянов – „Скрити вопли” / "Да се завърнеш..." - анализ

       Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Животът му е кратък и белязан с поредица от раздели, всекидневието за него е оцеляване на ръба на глада и бедността. Авторът е безприютното “патриархално” дете на модернизма, познало топлотата на родовия космос, но открило и бездомността, самотата и умората. Животът за поета е сблъсък с Грижата, но в същото време е и основание за търсене на Идеала. Творчеството му е доминирано от елегичното светомоделиране и от романтическата душевна нагласа.