ДОБРИ ЧИНТУЛОВ 
„ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ“

 

           „Вятър ечи, Балкан стене“ е от по-късното творчество на Добри Чинтулов. Предполага се, че е плод на учителските му години в Сливен и е израз на народните настроения непосредствено преди Освобождението. Авторството на стихотворението дълго време е оспорвано. Днес изследователите са категорични, че тази песен също е плод на Чинтуловия поетически почерк.

          ЖАНРЪТ
          „Вятър ечи, Балкан стене“ е лирическа песен. С отсечения си и ударен ритъм напомня за марш. Маршово звучи особено втората строфа, където мощният глас на лирическия говорител призовава събратята си на оръжие. Призивните обръщения и насеченото темпо са определящи за тоналността на стихотворението.

          КОМПОЗИЦИЯТА
          Композиционна особеност на стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ е неговата краткост. То се състои само от три четиристишни строфи, но всяка от тях има специфична подемна сила. Именно чрез краткостта си творбата постига изключителното си емоционално въздействие. Предполага се, че в оригиналния си вид съдържа повече на брой строфи, но в хода на времето тези три строфи са се наложили като основни и днес те оформят облика на произведението.
          Специфична характеристика на композицията е, че стихотворението е изградено като разгърнато обръщение призив. В първата строфа се откроява традиционната за фолклора и за Чинтуловата поезия фигура на юнака. В последния й стих прозвучава неговият мощен глас, който набира още по-могъща сила в следващите две строфи. Отново, както и в „Стани, стани, юнак балкански“, той се обръща към събратята си по тегло. По този начин в стихотворението се конструира един огромен по мащабите си свят, в който са включени и природните стихии, и родната природа, и целият български народ.

          ТЕМИТЕ
          Централна тема в стихотворението е краят на робското търпение и покорството. Тя се осъществява главно чрез познатия вече от стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ мотив за съня и пробуждането. Редом с него стои и един популярен в българския песенен фолклор и в българската възрожденска литература мотив – мотивът за съпричастието на природата към страданията на българите. Той е въведен чрез един от най-важните образи на българския свят – Балкана.
          В паралел със „Стани, стани, юнак балкански“ може да се отличи една предполагаема тематична връзка между двете творби. В „Стани, стани, юнак балкански“ юнакът е призован да се събуди и да поведе българите срещу потисниците, като в стихотворението основно звучи гласът на лирическия говорител. Във „Вятър ечи, Балкан стене“ е откроена фигурата на юнака. Той не е наречен „балкански“, но появата му е предшествана от образа на стенещия Балкан. Този път той е призоваващият и той подтиква към пробуждане. В този смисъл между двете творби може да се потърси връзка, като второто се разглежда като тематично продължение на първото стихотворение. Пробуденият от сън дълбок юнак балкански вече активно действа за пробуждането на „всички“ – целия български народ.

          ГЕРОИТЕ
          Основен лирически герой във „Вятър ечи, Балкан стене“ е юнакът, който призовава братята си на оръжие. Той е обобщен образ на бунтаря, подтикващ народа към освободителни действия.
          Особено ефектна е появата му. Той е представен след въвеждането на олицетворените фигури на вятъра и на Балкана. Впечатлението е за неговата равнопоставеност с природата и с нейните стихии, а действията му надхвърлят обичайните човешки възможности. Използвана е хипербола – многократно са преувеличени действията на героя. Впечатлението на слушателя е, че зовът на тръбата се носи над цялото българско пространство.
          Характеризирането на героя като „сам юнак на коня“ също има особен смисъл. Обичайно сам се тълкува в значението на самичък, единичен. В народните песни обаче често се казва, че героят върши нещо сам или самси. В този случай сам означава, че именно той действа, а не друг, че той е извършителят на героическата постъпка. Така се отличава неговата мощ и се подчертават подвизите му.
          Своеобразни герои в стихотворение са вятърът и Балканът, чрез които се изразяват съпричастността и подкрепата на природния свят към делото, към което юнакът призовава.

          В стихотворението на Добри Чинтулов повишената употреба на глаголи създава усещането за движение и действеност. Броят на епитетите е силно ограничен. Чрез натрупването на глаголи се подчертава активността на лирическия герой, а също и спешната необходимост от промени.
          В стихотворението се говори за едно – за юнака и за неговия тръбен зов, а се разбира друго – революционизирането на българите. Този тип изразяване литературната наука назовава алегория – казва се едно, а се подразбира друго. Като цяло изобразеното в творбата представя алегория на надигащите се у нас революционни вълнения в навечерието на Освобождението.

          ЛИТЕРАТУРА И ГЕОГРАФИЯ
          Особено място в стихотворението има образът на Балкана. Това е другото името, с което Стара планина е известна. В българския фолклор и литература Балканът се явява не толкова в качеството си на конкретно географско пространство, колкото като важен знак на родното пространство, но и на героизма и могъществото на българския дух, оцелял през вековете. Най-значимото му присъствие е в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев, където героят лежи на върха на Балкана и за него жалее целият човешки и природен свят.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave