ДОБРИ ЧИНТУЛОВ 
„СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ“


           Добри Чинтулов създава своите творби във времена на революционен и патриотичен подем сред българите. Затова и духът на епохата особено силно присъства в произведенията му. „Стани, стани, юнак балкански“ е ранно стихотворение на Чинтулов. Написано е между 1842 и 1849 г., когато младият поет е далече от България и се обучава в Одеса. Това е период, когато у нас все още няма активна съпротивителна борба, но именно тогава покълват първите надежди за промяна.

          ЖАНРЪТ
          „Стани, стани, юнак балкански“ е лирическа песен. Във времената, когато Добри Чинтулов твори, било обичайно стихотворенията да се изпълняват като песни. Затова и като синоним на „стихотворение“ се използвала думата „песен“, а поетите често били назовавани „певци“. Тази особена връзка между музика и поезия идва от характера на българската ранна възрожденска лирика. Тя се заражда през 40-те - 60-те години на XIX век и изпитва силно влияние от българския песенен фолклор. Изследователите й отбелязват едно интересно сходство. Както в древността първите поети изпълнявали творбите си в съпровод с музикален инструмент и чрез пеене, така и първите образци на българската възрожденска лирика били неразривно свързани с музиката и с пеенето.
          В „Стани, стани, юнак балкански“ могат да се открият и елементи с маршово звучене, което е присъщо за Чинтуловата поезия. Маршовият характер особено се проявява в първа и шеста строфа, в които отчетливо звучи призивът към събратята да се вдигнат на борба за освобождение.

          ТЕМИТЕ    
          За българина от времето на Възраждането най-висшата ценност е свободата. Затова и основните теми в стихотворението са подчинени на идеята за отвоюване независимостта на българите и тяхното свободно бъдеще. Основни тематични линии в стихотворението са пробуждането на българския народ, неговото отърсване от бездействието и призивът за активна борба срещу потисниците. Те произтичат от историческия момент – борбата на българите за национална и духовна независимост.
          Появява се и един от водещите мотиви във възрожденската ни лирика – мотивът за съня. Той е заявен още в първата строфа от стихотворението. Робството в представите на възрожденеца е равносилно на дълбок и пагубен сън. Освобождението изисква пробуда. Сънят е равен на смърт, а събуждането – на живот и на отърсване от тиранията.
          Важен проблем в творбата е темата за обединението на силите. Говорещият призовава да се последва примерът на „ближните нам племена“ и да се потърси единодействие с тях.
          Присъства и мотивът за змията – въплъщение на злото, познат от фолклора и от библейската образност.

          КОМПОЗИЦИЯТА    
          „Стани, стани, юнак балкански“ се състои от десет четиристишни строфи, в които лирическото чувство се разгръща във възходяща посока. След първоначалния призив за пробуждане с всяка следваща строфа се натрупват все по-въздействащи аргументи в полза на активната борба. Характерна особеност на композицията е редуването на призиви за промяна с посочването на конкретните действия, които трябва да бъдат предприети. Така стихотворението освен подбудителска функция има и ролята на предписание какво точно трябва да се извърши, за да се постигне мечтаната независимост.
          Формално творбата може да бъде поделена на две части от по пет четиристишия. Първата част започва със зова към юнака балкански. В нея се припомня робското настояще и се заявява краят на търпението. Неин завършек е посочването на примера на братските народи, които вече са се освободили. Началото на втората част повтаря призива за пробуждане („Станете, братя, вий станете...“), но този път обръщението е към целия български народ. В последните две строфи от стихотворението лирическото чувство достига своя върхов момент, изразен чрез представата за възстановената българска държавност, въведена чрез нейните символи – балканския лъв и разветите знамена.
          Интересен композиционен похват е използването на повторения на повелителни глаголи („стани, стани“, „станете... станете“), на обръщения („братя“), както и натрупването на въпросителни и възклицателни изречения. По този начин се създава усещане за движение, за устременост към целта. Изразява се и категорична решителност за действие и промяна.

          ГЕРОИТЕ    
          В стихотворението е налице присъствието на един особен вид герой, от чието име се говори. Този тип герой литературната наука назовава лирически говорител. Нарича се говорител, защото именно той е говорещият в стихотворението. Той споделя чувствата си със слушателя непосредствено от първо лице (единствено или множествено число). Лирическият говорител в „Стани, стани, юнак балкански“ говори от свое име, но и се вписва в едно общо „ние“, което побира в себе си целия български народ. Той редува първо лице и второ лице. Произнася се ту от името на общността („ние“), ту се обръща към своите въображаеми единомишленици, наречени „братя“. По този начин, от една страна, се засилва усещането за съпричастност към страданията на българския род, които изпитва и самият говорещ. От друга страна, се гради идеята за съобщност и единодействие, без които постигането на заветната цел – свободата – е немислимо.
          Образът на юнака балкански, изведен в началото на творбата, е обобщена фигура на бореца за национална независимост. Неслучайно е назован юнак. По този начин се свързва с традиционния образ на героя от фолклора, който обладава свръхчовешка сила и възможности за противодействие на злите сили. Епитетът балкански пък му придава извънреден мащаб, съизмерим само с величествеността и могъществото на Балкана.

          В стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ по особен начин се положени част от епитетите. Вместо за балкански юнак се говори за юнак балкански, вместо за дълбок сън – за сън дълбок, нашият лев (лъв) е преобърнат в лева наш. Съществителното име и неговото определение са с разменени места в сравнение с обичайния изговор. Размяната, преобръщането на общоприетата подредба на думи е специфично средство, употребявано основно в лириката. Този начин на изразяване литературната наука назовава инверсия. Чрез инверсията се оразличава поетическата от обикновената, разговорната реч. Заедно с това се създава по-голяма мелодичност на изказа, поставя се акцент върху епитета и думата, която той пояснява. Инверсията засилва емоционалните внушения и въздействия.
          Специфична функция има и натрупването на изречения, в чието начало стои частицата „да“, като особено силно това е изразено в последната строфа, където всеки нов стих започва с „да“ („Да си развием знамената,/да светне нашата земя...“). По този начин текстът придобива интонацията на заклинание. Така чрез магическата сила на словото лирическият говорител чертае картината на бъдещото избавление и подобно на заклинател вещае сбъдването й.

          ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ
          Във времето, когато Добри Чинтулов създава своето стихотворение, много от балканските народи вече са извоювали своята независимост. Затова и поетът дава за пример съдбата на сърби и черногорци. Сред поредица от въстания и като последствие от Руско-турската война от 1828 -1829 г. Сърбия добива статут на автономно княжество. Година по-късно своята независимост постига и Гърция. В освободителните битки взимат участие и много българи с надеждата, че това, което се случва в близките балкански територии, ще последва и по българските земи.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave