ДОБРИ ЧИНТУЛОВ (1822 – 1886)

 

          Добри Чинтулов (1822 - 1886) е поет, композитор, педагог. Той живее през епохата на Българското възраждане, времето на извоюване на освобождението ни от османско иго.
          Роден е в град Сливен, където получава първоначалното си образование. Поради липса на средства на четиринадесетгодишна възраст напуска училище, за да помага за прехраната на семейството си. Но жаждата му за знания и разказите за българчета, изучили се в чужбина, го карат да продължи обучението си. Затова през 1838 г. заминава за Букурещ, а после за Одеса. Там попада в средата на млади родолюбиви българи, чиято основна цел е освобождаването на отечеството. Учи в духовна семинария (1843 – 1849), където взима уроци по музика и цигулка.
          През 1850 г. се завръща в родния си град и става учител. Като педагог е новатор. Сам съставя учебни помагала за своите часове. Пише стихове и композира мелодиите към тях, а после ги изпълнява заедно с учениците си. В Сливен той активно се включва в живота на града – участва в създаването на градските читалища, в борбата срещу гръцкото духовенство, организира театрални представления. Излъчен е за представител на града в черковния събор в Цариград (1871), резултат от който е основаването на независима българска екзархия. Съвременниците му разказват, че когато руските войски освободили Сливен, Чинтулов смаял всички с приветствената си реч. Тя не само била прочувствена и вдъхновяваща, но и произнесена на блестящ руски език.
          Умира в родния си град през 1886 година.
          Достигналото до нас творчество на Добри Чинтулов е малко по обем – включва около двадесет стихотворения. Причините са, че приживе публикува само три свои творби. На два пъти му се налага да изгори архива си поради страх от преследване от страна на властите.
          Заради патриотичната си проблематика и бунтарския дух стихотворенията му са особено популярни през Възраждането. Чрез поезията си Добри Чинтулов подканва към активни действия за борба срещу поробителите и призовава към осъзнаването на българите като народ. Той не влиза в бойните дружини, но по свой начин се сражава с потисниците. Неговите оръжия са словото, музиката и будителството.
          Много от песните му споделят съдбата на народното творчество – разпространявали се устно или чрез преписи, изпълнителите им ги променяли и допълвали, името на автора не се споменавало. Затова и авторството на някои от съхранените Чинтулови стихотворения е спорно. Други пък са стигнали до нас във варианти. Сред най-известните му стихотворения са „Стани, стани, юнак балкански“, „Възпоминание“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си вярна, ти любов народна“, „Китка от Балкана“.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave