Разказът „Андрешко“ на Елин Пелин поставя на преден план сблъсъка между държавната власт и обикновения селски човек и провокира размисъл за същността на доброто и злото в обществото. През гледната точка на младия каруцар Андрешко и противопоставянето му на съдия-изпълнителя авторът ни кара да се запитаме дали доброто и злото могат да бъдат еднозначно определени като „абсолютни“ категории, или те придобиват относителен характер в зависимост от социалната ситуация, мотивите на героите и моралния контекст.
Сюжетът е изграден около пътуването на Андрешко и съдия-изпълнителя към селото, където последният трябва да секвестира житото на бедния селянин Станойчо. Макар на пръв поглед да изглежда като обикновена случка – придвижване с каруца през калния път, – тази ситуация изважда наяве принципния конфликт между държавния закон и човешката съпричастност. Андрешко, който е нает да превози съдията, трябва да избере на чия страна да застане: да изпълни дълга си като превозвач и да помогне на представителя на властта да „накаже“ един сиромах, или да предпази своя съселянин от глада и лишенията.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
