„Дон Жуан“ – Образът на света, създаден от поемата

 

Образът на света в поемата е определено енциклопедичен, многоизмерен и динамичен. В осма песен преобладават баталните сцени и ироничните коментари, основани често на сравнения с антични, библейски и ренесансови текстове, както и на актуални за момента вестникарски съобщения. Основният стремеж на поета - разказвач и коментатор - е да постигне истината. Това означава, че той иска да изобрази правдиво случилото се - затова вмъква редица реални описания на крепостта, както и имената на пълководците. Споменава дори броя на жертвите. Така иска да се разграничи от лъжите, разпространявани във вестниците, чиято цел е не да информират, а да манипулират публиката. За да бъде описанието на битката по-впечатляващо, картината е изградена с помощта на множество метафори и сравнения, подобни на Омировите. Затова войската е представена като „човешка хидра, сред блатата / надигнала се за човешка кръв“, пламъците се отразяват в „пъклени огледала“ (става дума за водите на река Дунав), а физическото усилие става повече от осезаемо: „Безспир на мюсюлманите стрелба / ги тласкаше като огромен млат“. Въздействената сила на Байроновото описание води до това, че неговите стихове, показващи падането на града, се превръщат в често използван цитат: „Скърбеше горко в тоя час градът,/ лишен от своите чада, защото/ той падна, както пада дъб зелен, от хиляди вихрушки повален“ (строфа 88).

Непосредственото описание на картината се допълва и оценява от многобройните коментари на поета. За разлика от романтически пищното чувствено изображение, тези коментари имат по-скоро просвещенски характер. Те поставят случилото се пред съда на разума и изявяват непосредствено неговите обществени позиции. На първо място е омразата му към деспотизма: „Бих вдигнал даже камъните аз / на бой срещу тираните с корона“ (строфа 135).

Най-силно обаче коментаторът е потресен от жеста на Суворов да изпрати новината с телеграма до императрицата, написана в стихове - да „слее музиката на плача и стона“. Тоест, с поезия да увенчае убийството на повече от 40 000 човека и разрушаването на един град. Вместо да се оплаче загубата на човешкия живот - да се възпява кървавият пир. Тази постъпка Байрон сравнява с Нероновата лудост, както и с появата на зловещия огнен надпис „Мене, текел, фарес“ по време на Балтазаровия пир в старозаветната книга на пророка Данаил. Тази възхвала на тиранията чрез поезия дава възможност на Байрон да изяви и другата си основна позиция - човечеството не трябва робски да търпи тиранията, а да се вдигне на революция, която да освободи света. Основания за това поетът намира в цялата световна история - от героизма на спартанския цар Леонид до създателя на американската демокрация Джордж Вашингтон. В подкрепа на подобен възглед той привлича и литературните образци - сравнения с Омировата „Илиада“ или цитиране на пророчески стихове на Шекспир от „Хенри IV“ и „Хамлет“. При споменаването на бунтовника Хотспър от „Хенри IV“ (строфа 38) един образован английски читател ще си припомни стиховете: „Приятели, животът ни е кратък,/ ала, живян безславно, той би бил /премного дълъг, даже ако яхнал /стрелката на часовника, би свършвал /със свършека на час. Ако живеем, / живеем, за да мачкаме монарси...“

Съчетаването на двата пласта в осма песен - събитийният и коментарният - поставят случващото се в контекста на световната митология, литература и история. По този начин те не само носят много културна информация (енциклопедичност) на своите читатели, не само доставят естетическа наслада от прочита, но и аргументират идеите на Байрон за борба с деспотизма и с литературата, която го обслужва. За него това е борба със стария свят на фалшива слава, основана на грабеж и смърт.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave