„Дон Жуан“ – Сюжетът и хуманитарните търсения на времето

 

Животът на Байрон преминава под знака на общественото отхвърляне и изгнание. Но неговото непрекъснато бягство не е израз на слабост. Напротив, по този начин поетът изразява протеста си срещу лицемерния морал на английското общество, проявяващ се във всички сфери на живота. За разлика от пуританите, той не крие любовните си връзки. Не използва поетическия си дар, за да възпява политиците и провежданата от тях политика на насилие. Откровено говори срещу тиранията и възпява свободата. Но общественото мнение, управлявано от подкупната преса, превръща живота му в Англия в кошмар. Байрон е принуден да емигрира, но със силата на своя талант успява да демаскира не само английското общество, но и господстващите в цяла Европа ценности, които според него са фалшиви, макар и прославяни като божествени норми. По този начин той се превръща в един от първите световни борци за свобода - не само национална (това е епохата на националноосвободителните борби), но и индивидуална (свободата на човека от обществените ограничения и предразсъдъци).

Неговата критика е насочена към две изключително важни страни на човешкия живот - семейството (любов, брак, изневяра, многоженство) и насилието (военна слава, спечелена с цената на хиляди избити; политическа слава, спечелена с потисничество; поощряване на поетите да прославят насилниците). Тъкмо тези два мотива - любов и смърт, поетът открива в митичния образ на Дон Жуан - играта с любовта и смъртта е основното занимание на родения в Испания, но превърнал се в европейски герой волнодумец. Но Байрон променя из основи тълкуването на героя. Неговият Дон Жуан е естествен човек, който, когато се влюбва, не зачита социални правила, а действа по призивите на природата. Така героят се превръща в средство за проверка на господстващите обществени ценности.

На първо място, това е любовта и лицемерното отношение на обществото към нея. Прелюбодеянието се смята за недопустимо, но пък всички го вършат, защото бракът не се основава на любов, а на сметка. Единственото, което не трябва да допускаш, е да те заловят. Тогава обществото яростно се нахвърля върху извършителя. Това е и причината Дон Жуан да напусне Испания и да се отправи на пътешествие. По време на странстванията си той е благословен от истинска любов, но тя завършва трагично. В повечето случаи обаче жените изпитват към героя не любов, а похотливост. Похотливата султанка ще вкара маскирания момък дори в харема. Това тя прави не от любов, а от егоизъм. Когато разбира, че любовникът й е бил и с друга жена, тя иска да го убие. Подобна е и историята с императрица Екатерина И. Тя е останала в историята като много похотлива жена, награждаваща своите фаворити с високи държавни постове. Така постъпва и с Дон Жуан - след като той става неин любовник, тя го изпраща на дипломатическа мисия.

Смъртта също е постоянна спътница на Дон Жуан. Но не защото е богохулник и се държи предизвикателно спрямо религията, а защото в онази епоха цената на човешкия живот не е голяма. Постоянните войни са върнали човечеството в епохата на дивачеството, когато човекът не имал никаква стойност. При тези войни защитата на някакви идеи и принципи се превръща в удобна маска, зад която се крие желанието за грабежи, насилие и убийства. През тридесетгодишната война (1618 - 1648), водена уж по религиозни причини, се възприема правото на войниците да се издържат от завладените земи. Така войната се превръща в пълно беззаконие. Историята на Европа минава под знака на множество подобни войни: османското нашествие в Централна Европа трае почти два века и половина, Русия води дванайсет войни с Османската империя, а Наполеон завладява почти цяла Европа. Това е причината в седма и осма песен Байрон да изобрази ужасите на войната. Той е описал едно конкретно историческо събитие: Руско-Турската война (1787 - 1792), в която руските войски завземат крепостта Измаил, контролираща устието на река Дунав. Историческият епизод обаче е само повод за изобразяването на войната като универсално зло.


За поет от ранга на Байрон познаването на европейската история и нейната литература е било призмата, през която гледа на войната - наистина Омир прославя човека воин, но при друго разбиране за света и за смъртта, различно от онова, което се установява в Европа по времето на хуманизма. Ето защо в поемата толкова често се цитира Шекспир. Поетът е настроен отрицателно и към подкупната сензационна преса на своето време, която прославя военачалниците, както и към масовата литература, която чрез измислени сюжети, подобни на разказания в строфи 82 - 86 епизод със захапания крак, придава на приключенията сензационен ореол. За хуманиста войната е най-голямото престъпление срещу човека. Тя се води от шепа хора, които с нейна помощ трупат слава и богатство, без да се замислят за погубения живот на хиляди безименни войници. Точно затова поетът вмъква в разказа си легендарната история за генерал Даниъл Бун, който, потресен от войната, заживява в Америка като „благороден дивак“ (строфи 61 - 67). Според Байрон има и справедливи военни действия - когато хората отбраняват страната си или правото си да живеят свободно.

Такъв е примерът със спартанския цар Леонид, изправил се срещу пълчищата на Ксеркс, както и с бореца за американска независимост Джордж Вашингтон. Точно това разбиране за войната кара Байрон да пише с видима симпатия към обитателите на крепостта Измаил, докато атакуващите руснаци са показани като завоеватели, а европейските наемници под техните знамена са наречени „сган от доброволци“, воюващи само за пари и облаги.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave