„ДОН ЖУАН“  

В световната литература има герои, които са се превърнали в митове. Тоест, те за пръв път са се появили и са станали известни чрез творбата на някой автор, но понеже в тяхното ядро лежи някаква типична човешка черта, която е характерна не само за своето време, интересът към тези фигури е постоянен. Такива са например Дон Кихот, Хамлет, Гаргантюа и Пантагрюел, Робинзон Крузо, Фауст и т.н. В тази поредица Испанският ренесанс чрез творчеството на Тирсо де Молина включва през 1630 г. фигурата на Дон Жуан. Испанският дон Хуан Тенорио е млад благородник, който прелъстява жени, като най-често им обещава да се ожени за тях, но после ги изоставя, присмивайки се над божествените норми. Наказанието го постига, когато присмехулникът кани на вечеря убития от него баща на една от жертвите си, а той, Командорът, го завлича в ада. Този образ на греховен прелъстител и волнодумец е използван и от други автори в европейската литература. До времето на Байрон най-известни интерпретации са тези на французина Молиер (1665), на италианеца Карло Голдони (1736), на германеца Е. Т. А. Хофман (1813) и най-вече операта на Моцарт „Дон Жуан“ (1787). Не е сигурно кои от тези творби Байрон е познавал.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com