„ДОН ЖУАН“  

В световната литература има герои, които са се превърнали в митове. Тоест, те за пръв път са се появили и са станали известни чрез творбата на някой автор, но понеже в тяхното ядро лежи някаква типична човешка черта, която е характерна не само за своето време, интересът към тези фигури е постоянен. Такива са например Дон Кихот, Хамлет, Гаргантюа и Пантагрюел, Робинзон Крузо, Фауст и т.н. В тази поредица Испанският ренесанс чрез творчеството на Тирсо де Молина включва през 1630 г. фигурата на Дон Жуан. Испанският дон Хуан Тенорио е млад благородник, който прелъстява жени, като най-често им обещава да се ожени за тях, но после ги изоставя, присмивайки се над божествените норми. Наказанието го постига, когато присмехулникът кани на вечеря убития от него баща на една от жертвите си, а той, Командорът, го завлича в ада. Този образ на греховен прелъстител и волнодумец е използван и от други автори в европейската литература. До времето на Байрон най-известни интерпретации са тези на французина Молиер (1665), на италианеца Карло Голдони (1736), на германеца Е. Т. А. Хофман (1813) и най-вече операта на Моцарт „Дон Жуан“ (1787). Не е сигурно кои от тези творби Байрон е познавал. Но фактът, че фигурата на волния прелъстител и бунтар е биографично близка до Байрон, ни кара да мислим, че изборът на герой и сюжет стъпва както на литературни влияния, така и на гениалната идея да се преобърне традицията и да се покаже, че Дон Жуан не е греховен прелъстител по природа, а в такъв го превръщат обстоятелствата и околните. Затова героят на Байрон не е активен в своите действия - по-скоро жените го прелъстяват, а потокът от събития го мести от Испания през пиратски остров в Средиземно море до султанския харем в Истанбул След това го въвлича в историята чрез участие в битката за град Измаил, а по поръчение на Суворов се озовава в Петербург, за да предаде вестта за победата на Екатерина Велика, която, след като го превръща в свой фаворит, го изпраща на дипломатическа мисия в Англия.

Чрез тази нова трактовка на сюжета Байрон създава нещо като енциклопедия на европейския живот от края на 18. до първата третина на 19. век. Но енциклопедия сатирична и иронична, написана в стихове и съдържаща два основни пласта - разказ за приключенията на Дон Жуан и сатиричен коментар на събития, герои и идеи от епохата, направен от автора. По тази причина самият Байрон нарича творбата си „епическа сатира“. Поемата съдържа посвещение, 16 завършени и една незавършена песни. Посвещението и първите две песни са публикувани анонимно през 1819 г. Отхвърлени са от официалната критика като аморални, но събуждат голям читателски интерес. Байрон създава творбата си неритмично - между пета и шеста песен минава повече от година и половина. Затова преди шеста песен авторът пише предговор, обясняващ защо героят попада в исторически, а не в приказни обстоятелства. Последната, седемнайсета песен, е недовършена. По различни свидетелства Байрон е възнамерявал да очертае за Дон Жуан съдби, характерни за съответните национални култури - в Италия да бъде чичисбео, т.е постоянен придружител на омъжена жена; в Германия да е герой, подобен на Вертер (ярък романтически персонаж на Гьоте, любимец на Наполеон), във Франция - да завърши пътя си с участие във Великата френска революция.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave