Романът „Дон Кихот“ е пример за това, как първоначалните намерения на един писател излизат извън тесните рамки и се получава резултат, който е над очакваното даже и от самия Сервантес. Замислен като пародия на рицарските романи, „Дон Кихот“ прераства в един общочовешки роман — пъстра картина на средновековна Испания на прага на Ренесанса. Това е книга за разминаването между благородните човешки мечти и илюзии, от една страна, и несправедливата действителност, от друга, както и за разминаването между възвишените желания на човека и жалките средства, с които разполага, за да ги осъществи.
Централен герой, носител на тези идеи, е Дон Кихот. Мъдрост в безумието и безумие в мъдростта се преплитат в майсторски създадения от Сервантес образ. Писателят рисува героя като типичен представител на своето съсловие — идалго, дребен испански благородник. Ненамирайки нравствени ценности в своето време и поради това, че му липсват цел и жизнена перспектива, идалгото се отдава на страстта си да чете рицарски романи. Тя го откъсва от реалността и го довежда до своеобразно обезумяване. Авторът проследява именно този период — времето между умопомрачението на героя и просветлението, което той преживява малко преди смъртта си.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
