„Дон Кихот“ - Сюжетът и хуманитарните търсения на времето

Идеята, която превръща походите на Дон Кихот и Санчо Панса романов сюжет, се основава на сблъсъка между реалната земна действителност и измислените представи за света. Този сблъсък пронизва целия роман, като в част от случките нереалните представи се провалят и Дон Кихот яде бой. В други епизоди идеалната представа за света удържа победа.

Обясненията за провалите и успехите се свързват най-често с традиционния за рицарския роман мотив за вълшебството и омагьосването. На практика героите не срещат вълшебници, а си въобразяват вълшебства. Казано по-ясно: дават израз на илюзиите си. Ярък пример за това е обяснението на Дон Кихот след битката с вятърните мелници. По думите на един изследовател на романа Дон Кихот често си обяснява чрез вълшебствата „обезпокояващия факт, че определени лица и вещи изглеждат като това, което са всъщност". 

Основните теми в романа са: поезията, литературата и книгите изобщо; съсловната принадлежност и произтичащите от това проблеми, свързани с противоречията между наследствена кръв и душевното благородство, между старото рицарство и новото дворянство; политиката и държавното управление, свързани е народните представи, че доброто управление е възможно само ако управникът е човек от народа; новата рицарска нравственост; родината и т.н.

Чрез тези теми романът дава една цялостна картина на своето време. На преден план са изведени въпросите за героизма и приключенията: Дон Кихот не прилича на герой от епическите поеми и не може да е образец за подражание. Той е по-близо до онези авантюристи, които тръгват да завладяват открития от Колумб нов континент. Тъкме те се виждат в мечтите си като завоеватели и господари. От тях обаче го отличава благородното му въображение. Обединяването на комични и трагични черти в образа на Рицаря е плод на сблъсъка между двете типични за епохата илюзии. Първата показва как хората си въобразяват, че са станали нещо повече от онова, което всъщност са. Втората илюзия е свързана героичните нагласи на испанската култура, защитаваща големите идеали - родината, любовта, човешкото достойнство. Подобно поведение се приема за възвишено.

Главният персонаж на романа е представен като антигерой. В същото време мотивите за постъпките му го доближават до героическите фигури, защото Дон Кихот защитава наистина възвишени идеали. Така романът „Дон Кихот“, използвайки познати и разбираеми за читателя мотиви променя гледната точка към поведението на своя герой. Това се постига чрез ирония и пародия. Тази промяна е израз на общата ренесансова нагласа за обръщане на погледа към земната реалност и реалния човешки живот. Сервантес изгражда сюжет, обединяващ три начина за възприемане на света: 1. Утвърждаване на идеалното (героичното) нача-ло; 2. Разочарование от реалността въз основа на личния опит (пикаресково начало); 3. Ирония спрямо човешките илюзии, свързани с порива за себеизвисяване и прослава. Последното е било много характерно за времето - поради силния приключенски характер на епохата (може да отидеш в Америка и да забогатееш, без да се трудиш), обикновените хора лесно си въобразявали, че могат да станат като героите, познати им от модните рицарски романи. Така иронията в съчетание с героиката и разочарованието създават новата реалистична представа за света. С нея Сервантес разрушава поддържаната от епоса представа за неизменността на света (средновековно възприятие) и показва неговата динамичност, многоизмерност и относителност (световъзприятие на Новото време).

В първа глава са показани илюзорните представи на идалгото, родени от рицарските романи. Докато е у дома, където е господар на положението, илюзиите му се развихрят и го тласкат към приключения. Но в осма глава се случват самите приключения. Когато идалгото излезе на широкия път и се среща с неприсъщи за неговия личен свят хора, избухва конфликтът. Не случайно след всяко поражение Дон Кихот се прибира у дома, за да лекува раните си.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave