„ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ“ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЧУВСТВА, УБЕЖДЕНИЯ И НАГЛАСИ

 

          Традиционната култура познава разграничението между делнично и свещено, лежащо в основата на християнската вяра. В тази култура обаче представители на свещеното са светците, отшелниците, божите служители, но не и героите. Напускащите привичния свят на патриархалното живеене, за да тръгнат с оръжие в ръка по горите, по-скоро се възприемат като „нехрани-майка“, отколкото като носители на висши ценности. Съвсем различно е и мястото на жената в традиционното патриархално общество. В него тя е основният пазител на дома, кръвните и емоционалните връзки, с други думи, на живота. В „До моето първо либе“ обаче лирическият герой призовава любимата си да се присъедини към него.

           Възприемането на смъртта в името на идеала като абсолют, както и промененото място на жената са ценности, които трудно се възприемат в традиционното общество. Затова и „До моето първо либе“ няма онази популярност, на която преди Освобождението се е радвало близкото по художествени внушения „На прощаване“. За разлика от популярната песен „Не плачи, майко, не тъжи“, „До моето първо либе“ не се запява, а това означава, че почти не се познава. Неговата популярност нараства едва след като Ботевата саможертва става символ на българската борба за независимост. Категорично заявената готовност да се приеме смъртта в името на свободата, изразена в „До моето първо либе“, се потвърждава от житейския избор на самия поет. Оттук и утвърдената представа за Ботевата поезия като единство на слово и дело – принцип, който се превръща във водещ морален ориентир на националната ценностна система. И значението на „До моето първо либе“ за утвърждаване на този принцип е много голямо.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave